Богинята на светлината

— А, ето те, скъпа моя — той й направи знак да се настани до Аполон, който бе седнал насреща му.

Артемида, естествено, се бе разположила до него. Тя си вееше с ветрило от пера, което Еди бе извадил отнякъде. Памела забеляза, че богинята отпива чисто шампанско от изстудена кристална чаша. Добре че след няколко дни Артемида отново ще е безсмъртна. С нейното темпо вариантите бяха два — или безсмъртие, или алкохолизъм.

— Обсъдих едно предложение с прекрасната Диана и брат й и мисля, че всички сме съгласни. Остава да чуем теб.

Памела почувства как стомахът й се свива.

— Предложение? Какво предложение?

— Всъщност е доста просто. Не е нужно тримата да пътувате всеки ден чак до Вегас, можете да останете при мен — Еди сияеше.

— Но единствената завършена част е кухнята.

Еди се изкикоти.

— Не тук. Запазил съм къща в ранчото „Спринт Маунтин“ в курорта „Ред Рок Кениън“. Предлага доста скромни условия за настаняване, но е много по-близо до вилата в сравнение с Цезар Палас. Всъщност и без друго няма смисъл да се връщате там. Вече не се нуждаем от Форума като образец. Имаме си Феб.

— Но дрехите ми… и… а… Диана и Феб не са взели много неща със себе си.

Очите на Памела се стрелнаха към Артемида. Богинята ведро отпи от шампанското си и й намигна закачливо.

Еди разсея притесненията й.

— Джеймс ще ви донесе нещата. Диана вече ми обясни, че с брат й са планирали да останат само през деня, но великодушно приемат предложението ми да удължат престоя си за цялата седмица. За мен ще бъде чест да купя на нашата богиня всичко, от което се нуждае.

— Вечеря, Еди, вечеря! От това имам нужда в момента — въздъхна Артемида. — Не мога да повярвам колко ужасно съм изгладняла.

— Разбира се — потупа нежно ръката й Еди, — беше изморителен ден. Да вървим в ранчото, да вечеряме и да се позабавляваме.

Еди се надигна тежко от пейката. Артемида вдигна ръка, така че писателят да й помогне да се изправи. И тогава, движейки се с очевидно по-клатушкащи се стъпки от обичайната й грациозна походка, тя се притисна към ръката на големия мъж. Той я подхвана сигурно и извика на Робърт да докара колата.

— Предполагам, че нямаме голям избор — рече Памела, като се колебаеше дали да погледне Аполон сега, когато останаха сами за пръв път през този ден.

— Вече съм направил своя избор, сладка Памела — усмихна й се той.

Тогава тя го погледна. Познатата му мила усмивка, предизвика стягане в гърдите й.

— Понякога е лесно да забравя кой си всъщност — меко каза тя.

Той докосна лицето й.

— Вече знаеш кой съм. Знаеш го от нощта, в която се срещнахме.

— Но ти не си просто мъж — изрече тъжно Памела.

— Точно такъв съм през следващите пет дни.

Той изимитира движението на Еди, като се изправи и й помогна да стане. Тя му позволи да я хване под ръка, докато вървяха през полупразния двор. Феб беше топъл, нормален и точно до нея. И това толкова я изплаши, че се опита да издърпа ръката си от неговата. Изведнъж той спря в средата на фоайето. Памела усети как през тялото й минава тръпка и вдигна очи към него. Лицето му беше пребледняло. Тя проследи втренчения му поглед. Джеймс държеше входните врати на вилата отворени и през тях Памела видя как Робърт помага първо на Артемида, а после и на Еди, да влязат в чакащата лимузина.