Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
Не знаеше, че очите му я следят, докато се отдалечаваше от него.
Тя се движеше бавно из стаята, без да поглежда никого. Забеляза малка група, струпана до незапалената камина. Стаята не беше студена, но те стояха там, сякаш усещаха комфорт от мисълта за несъществуващ огън.
— Не знам защо, но започвам да се страхувам от тъмнината. Не, не сега, само когато съм сама. Нощта ме плаши. Нощта като такава.
Говореше стара мома на години, от която лъхаше на добри обноски и безнадеждност. Трите жени и двамата мъже в групата бяха добре облечени, кожата на лицата им беше гладка и добре обгрижвана, но в поведението им личеше някакво притеснение, което държеше гласовете им с една степен по-тихи от нормалното и заличаваше разликите във възрастта им, като им придаваше все същия сив, износен вид. Това беше видът, който човек можеше да види навсякъде в група уважавани люде. Дагни спря и се заслуша.
— Но скъпа — попита един от тях, — защо трябва да те плаши?
— Не знам — каза старата мома. — Не ме е страх от зверове, обири или нещо такова. Но будувам по цяла нощ. Заспивам едва когато видя небето да избледнява. Много е странно. Всяка вечер, когато се стъмни, имам чувството, че е за последен път, че светлината на деня няма да се върне.
— Братовчедка ми, която живее на крайбрежието в Мейн, ми писа същото — каза една от жените.
— Снощи — продължи старата мома — останах будна заради стрелбата. Цяла нощ гърмяха оръдия, някъде далеч в морето. Нямаше проблясъци, нямаше нищо. Само експлозии, на дълги интервали, някъде в мъглата над Атлантика.
— Четох нещо за това във вестника тази сутрин. Упражнения по стрелба на бреговата охрана.
— Нищо подобно — безразлично каза старата мома. — Всички по крайбрежието знаят какво беше. Рагнар Данешолд. Бреговата охрана се опитваше да го хване.
— Рагнар Данешолд в залива Делауер? — ахна една жена.
— О, да. И казват, че не е за първи път.
— Хванали ли са го?
— Не.
Никой не може да го хване — каза един от мъжете.
— Народна република Норвегия е предложила награда от един милион долара за главата му.
— Това са ужасно много пари за главата на пират.
— Но как ще има ред, сигурност или планиране по света, ако някакъв пират се разхожда свободно из Седемте морета?
— Знаете ли какво е заловил снощи? — попита старата мома. — Големия кораб с хуманитарната помощ, който пращаме на Френската народна република.
— Какво прави със стоките, които завземе?
— А, това вече никой не знае.
— Веднъж срещнах един моряк, от кораб, който той е нападал и който го е виждал лично. Каза, че Рагнар Данешолд има най-чистата златоруса коса и най-страховитото лице в света, лице без намек за каквото и да е чувство. Морякът каза, че ако изобщо някога е имало човек без сърце, то това е той.
— Един мой племенник е виждал кораба на Рагнар Данешолд една нощ, близо до бреговете на Шотландия. Писа ми, че не е могъл да повярва на очите си. Корабът е бил по-добър от всеки друг във флота на Народна република Англия.
— Казват, че го крие в един от ония норвежки фиорди, където и Господ не може да го намери. Там са се криели викингите през Средновековието.
— Има награда за главата му и от Народна република Португалия. Както и от Народна република Турция.
— Казват, че в Норвегия това е национален скандал. Той произлиза от едно от най-добрите им семейства. Изгубили са парите си преди поколения, но името е едно от най-благородните. Руините на замъка им още съществуват. Баща му е епископ. Лишил го е от наследство и го е отлъчил от църквата. Но безрезултатно.
— Знаете ли, че Рагнар Данешолд е учил в нашата страна? Естествено. В университета „Патрик Хенри“.
— Нима е възможно?
— О, да. Можете да проверите.
— Това, което ме притеснява… Вижте, не ми харесва. Не ми харесва това, че се появява точно тук, в наши собствени води. Мислех, че такива неща могат да се случат единствено в пустошта. Само в Европа. Но престъпник от такъв мащаб да действа в Делауер, в наши дни!
— Видели са го и близо до Нантъкет. И в Бар Харбър. Помолили са вестниците да не пишат за това.
— Защо?
— Не искат хората да знаят, че флотът не може да се справи с него.
— Не ми харесва. Изглежда странно. Сякаш е нещо, излязло от Средновековието.
Дагни погледна нагоре. Видя Франсиско д’Анкония да стои на няколко крачки. Гледаше я с някакво подчертано любопитство, очите му бяха подигравателни.