Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Това ли ни доведе да видим? — попита Фауста.
Тя се е доближила изотзад с малкия Констанс. Под огромната шапка с воал, която носи, за да предпазва кожата си от слънцето, гласът й е приглушен. Докато Константин е прекарал живота си по границите, Фауста е рожба на двореца. Не може да разбере защо трябва да се върви пеш до място, където няма сянка, не е окосено и пометено. Това направо я обижда.
— Това място е пъпът на света. — Понякога Константин говори по начин, който те кара да смяташ, че вижда неща, които ти не можеш. — На половината път между Изтока и Запада. А от днес е център и на историята.
Обръща се към мен.
— Видя ли новия начин, по който християните правят своите книги? Наричат го кодекс. Вместо от един-единствен свитък, той се състои от множество страници, които отваряш и затваряш като редица от врати.
На мен ми прозвуча ненужно усложнено.
— Не виждам какво не му е наред на свитъка. Историята се развива сезон след сезон, година след година. Никога не спираме и тръгваме отново.
Константин се усмихва.
— Понякога е така. Но понякога обръщаме страницата и започваме начисто.
Клавдий и Констанций май са победили Крисп. Той рухва театрално на земята, започва живописно да се мята, стиснал въображаема рана на хълбока, и след това утихва.
— Мислех, че вече си достатъчно голям, за да водиш истински сражения — подмята Фауста.
Крисп скача на крака и изтърсва прахта и боровите иглички от туниката си.
— Но не толкова, че да не мога да играя с братята си.
Фауста се намръщва. Момчетата й обожават Крисп — за тях той обединява най-доброто от бащата и по-големия брат в едно, а тя не може да го понесе. Подобно на Крисп, и Константин е бил единствен син от първи брак. Подобно на Крисп, Константин има трима полубратя от втория брак на баща си. Отнася се към тях царски, но никога не ги допусна и на сто мили от истинската власт. Победата във вчерашната битка за нея е горчива. Ако има само един император, какво ще наследят нейните синове?
Вик зад нас разкъсва плисъка на вълните и бръмченето на мухите. Когато си единственият владетел на света, не отиваш просто така на разходка. Императорската стража е заградила целия нос. Сега дузина стражи се приближават, крачейки един зад друг по тясната пътека между тревата и храсталаците. Жена и момче, и двамата в прости бели туники, вървят между тях. Константиана и нейният син Лициниан.
В мига, когато те се появяват, Константин престава да бъде баща, съпруг и приятел и отново се превръща в Август. Изпъва рамене и сякаш пораства поне с десетина сантиметра.
Войниците поздравяват и се подреждат в редица. Константиана пуска на земята вързопа си от пурпурна тъкан, и се отпуска на колене в прахта. Синът й коленичи до нея.
— От съпруга ми Лициний — императорската му одежда. Той се отказа от всички титли и от всякакви претенции за власт. Единственото, за което моли, е да пощадиш неговия и на семейството му живот.
— Ако той беше спечелил вчера, дали щеше да ме пощади? — Константин посочва с жест Фауста, Крисп и момчетата. — А тях?
— Ако Лициний беше спечелил, в този миг щях да съм на колене пред него, за да моля да бъдете пощадени.
Дрехата й е изкусно скъсана, косата грижливо разчорлена; човек би помислил, че идва направо от бойното поле. Но мъката, изписана на лицето й, е истинска. Константиана също е имала мечти.
Тя се вторачва в краката на Константин. Ръката на капитана на стражите се плъзва към ефеса на меча. Константин едва доловимо поклаща глава.
Обхваща брадичката на сестра си с длан и извива главата й назад. Втренчва се в очите й. Никой не вижда какво преминава помежду им.
— Грешката е моя — обявява Константин. — Той излъга всички ни — не трябваше да разрешавам да се омъжваш за него. Върни се при съпруга си и му кажи, че приемам капитулацията му. Титлите му са изгубени, но може да получи безопасен преход до Тесалоника. Дворецът там ще ви бъде удобен дом. — Топла усмивка. — В края на краищата ти все още си моя сестра.
Константиана се изправя и показно прегръща Константин, но е толкова отпусната, че едва успява да го обгърне с ръце. Щом се съвзема малко, той леко я отблъсква назад и й подава ръка.