Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Защото аз случайно — не забравяйте това! — открих къде.
— Където и да живее тя — прекъсна го мисис Кленъм с равен твърд глас, като отделяше всяка дума така ясно, сякаш я четеше от различни парчета метал, които вземаше едно по едно, — където и да живее, тя пази жилището си в тайна и аз винаги ще пазя нейната тайна от себе си.
— А всъщност много е възможно да не сте се и запитвали за това, нали? — отвърна Джеримая и думите се изплъзнаха от него някак изкривени, сякаш бяха приели неговата крива форма.
— Слушайте, Флинтуинч! — каза неговата господарка и съдружничка с такъв пристъп на енергия, че Ефри се стресна. — Защо ме нервирате? Погледнете тази стая. Ако за мен, в продължителната ми болест сред тези четири стени — аз не се оплаквам, че съм заболяла, знаете, че никога не се оплаквам, — но ако в дългата ми болест за мен е някаква утеха, че изолирана от всяка приятна промяна, аз съм изолирана и от някои неща, които бих желала да не научавам, защо тъкмо вие от всички хора ми завиждате за тази ми утеха?
— Не ви завиждам за нищо — отговори Джеримая.
— Тогава замълчете. Замълчете. Нека малката Дорит пази тайната си от мен, пазете я от мен и вие. Нека идва и си отива неследена и неразпитвана. Оставете ме да страдам и да получа облекчението, което състоянието ми заслужава. Толкова много ли искам, че ме измъчвате като някакъв зъл дух?
— Аз само ви попитах нещо. Това е.
— Аз пък ви отговорих. Замълчете. Замълчете. — При тези думи колелата на инвалидния стол се повлякоха по пода и звънецът на Ефри рязко издрънча.
По-изплашена в момента от съпруга си, отколкото от тайнствените шумове в кухнята, Ефри се промъкна обратно колкото можеше по-тихо и по-бързо, спусна се по кухненските стълби почти така светкавично, както ги бе изкачила, зае мястото си пред огнището, запретна отново полата си и най-после метна престилката над главата си. Звънецът звънна повторно, сетне още веднъж, а после зазвъня непрестанно; но въпреки това настойчиво повикване Ефри продължаваше да седи под престилката си и да идва на себе си.
Накрая мистър Флинтуинч се смъкна по стъпалата към входното антре, като мърмореше и подвикваше „хей, Ефри!“ на всяко стъпало. Но тъй като Ефри все още се спотайваше под престилката, той преплете крака по кухненската стълба със свещ в ръка, доближи до нея, отметна престилката й и я събуди.
— О, Джеримая! — извика Ефри, събуждайки се. — Как ме стресна!
— Ама ти какво правиш, жено? — попита Джеримая. — Петдесет пъти ти позвъниха.
— О, Джеримая! — възкликна мисис Ефри. — Аз сънувах!
Припомняйки си предишните й постижения в тази насока, мистър Флинтуинч доближи свещта до главата й, като че ли се готвеше да я подпали за илюминация на кухнята.
— А не знаеш ли, че й е времето за чая? — изсъска той със злобна гримаса и ритна един от краката на стола, върху който седеше мисис Ефри.
— Джеримая! Време за чай ли? Просто не знам какво става с мене. Но нещо толкова ужасно ми се случи, Джеримая, преди да започна да… да сънувам, че сигурно ми е от това.
— Пфу! Поспалана! — изруга я мистър Флинтуинч. — Какви ги дрънкаш?
— Такъв странен шум, Джеримая, и такова странно раздвижване. В кухнята — ей там.
Джеримая вдигна свещника и огледа опушения таван, спусна свещника и огледа влажния каменен под, завъртя се със свещника и огледа изпоцапаните и мръсни стени.
— Плъхове, котки, вода, канали — каза Джеримая.
Мистрис Ефри отхвърляше всяка дума поред с поклащане на главата.
— Не, Джеримая: не го чувам за пръв път. Веднъж ми се случи на горния етаж, а друг път по стълбата, когато идвах от нейната стая в нашата през нощта — нещо като шумолене и трептящо докосване зад мен.
— Ефри, жено моя — мрачно каза мистър Флинтуинч, като доближи носа си до устните й да провери дали не се усеща дъх на спиртни напитки, — ако веднага не приготвиш чая, старо, ще усетиш едно шумолене и едно докосване, които ще те изпратят чак в другия край на кухнята.
Това предсказание накара мисис Флинтуинч да се раздвижи и да се затири нагоре, към стаята на мисис Кленъм. Но въпреки това тя започна да се убеждава, че нещо необикновено става в този мрачен дом. Ето защо тя ставаше много неспокойна, щом залезеше слънцето, и никога не се качваше, нито пък слизаше по стълбите, преди да е наметнала престилката връз главата си от страх да не види нещо.
Вследствие на тези свои страхове от привидения и вследствие на необикновените си сънища от тази вечер нататък мисис Флинтуинч изпадна в едно объркано състояние на ума и голяма част от нашия разказ ще премине, преди да се е подобрила. Поради хаоса на новите й преживелици и представи и понеже всичко, което ставаше наоколо, й се струваше загадъчно, самата тя започна да изглежда загадъчна за околните: и стана толкова непоносима за другите, колкото непоносима изглеждаше за самата нея и къщата, и всичко останало.