Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Изведнъж Марика стисна здраво дланта му и посочи нещо с другата си ръка:

— Джейк!

Образът на вещицата изкристализира през пясъчния вихър. Тя ги беше последвала в сърцето на бурята. И не беше сама. С пронизителен крясък бе призовала цялата орда харпии. Черните силуети на летящите чудовища проникнаха във Великия вятър. Харпиите гнездяха тук и сега се завръщаха по родните си места. Освен това очевидно не обичаха натрапниците.

Една харпия полетя с яростен писък, засмукана от Великия вятър. Джейк се наведе ниско и дръпна останалите да клекнат. Тя одраска с нокти гърба му, сетне изчезна в пясъчния вихър.

Джейк ускори крачка с надеждата, че харпиите няма да са в състояние да навлязат толкова дълбоко в бурята. Хека ги следваше по петите и дори започна да скъсява разстоянието между тях. Отново вдигна жезъла си. Рубиненият кристал проблесна, сякаш Великият вятър го бе заредил с енергия. Той й проправяше път през бурята, но не успяваше да я защити напълно. Пясъците жулеха кожата й. За да се защити от тях, вещицата обгърна тялото си с крила.

Вероятно по този начин бе успяла да премине бариерата първия път. Кръвта на харпия, която течеше във вените й, и силата на камъка й позволяваха да си проправи път, но всяка стъпка от този път бе мъчителна, много мъчителна.

Вещицата даде на Джейк една идея.

Той също разполагаше с камък.

— Да си разменим местата! — извика Джейк и даде знак на Ба’чук да хване другата ръка на Марика, след което пусна китката му. Тримата не смееха да прекъснат връзката помежду си.

Сега вече едната му ръка беше свободна и Джейк затършува за зеления кристал в раницата. Когато го вдигна и поднесе към вятъра, в сърцето на кристала пламна малък огън и камъкът засия в изумрудени отблясъци.

Ба’чук вдигна учудено ръка. Вярно, вятърът продължаваше да ги брули жестоко, но зрънцата престанаха да се забиват в лицата им. Все едно се бяха измъкнали от обхвата на бурята.

— Не спирайте! — подкани ги Джейк и продължи заднишком.

Ускориха крачка, но Хека и ордата й не изоставаха.

— Джейк! — извика Марика. — Зад нас!

Той погледна през рамо. В пясъчната буря затанцуваха черни сенки досущ като листа, понесени от есенна вихрушка. Ето къде бе изчезнало ятото харпии, водено от безмълвната команда на своята царица. Хека се опитваше да ги вкара в капан.

— Какво ще правим сега? — попита Марика.

Отговорът дойде от най-неочаквано място. Изневиделица над камъка в ръката на Джейк се появи животинка, чието гъвкаво тяло се извиваше във въздуха. Зарея се над изумрудения кристал досущ като трептящо облаче зеленикав дим, който се издига от огъня, пламнал в сърцевината му.

Марика ахна от изненада и понечи да се дръпне, но Джейк я държеше здраво за ръка.

— Не се притеснявай! — успокои я той.

Тя приближи след миг, когато любопитството й надделя над първоначалната уплаха.