Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
— Източна перла, въпреки че не ми беше истинска приятелка, компанията ти ще ми липсва — каза тя. — Предполагам, съдбата на императрицата е да бъде сама, особено когато съпругът й е човек, който мисли само за себе си. Послушай съвета ми, Източна перла, не се доверявай твърде много на японците. За тях никога няма да бъдеш една от тях, дори да си мислиш противното.
Трябваше да я послушам — знаех, че инстинктите й са верни. Но онази нощ виждах в нея жертвата и колкото и да ми беше мъчно за нея, не взех предупреждението й на сериозно. Освен това вярвах на Япония с цялото си сърце и изгарях от желание да й служа. Целунах Уан Дзюн и й казах, че се надявам да се срещнем отново.
— Ела ми на гости в Манджурия, Източна перла. Ако, разбира се, преди това не съм намерила покой в смъртта. Надявам се тя милостиво да ме навести в съня ми и да ме спаси от живота в онази чужда земя.
Сърцето ми отново се сви за нея, но почувствах, че тя ми беше простила и не ме съдеше.
През следващата година до мен достигаха новини за Уан Дзюн — тя все така мразеше Манджурия, страдаше от суровия климат и здравето й се влошаваше. Представях си кошмарите, които я измъчваха.
Често си мислех за нея — как броди из мрачните коридори на императорския дворец, самотна, с разклатено здраве, но все така горда от факта, че е съпруга „номер едно“. Горката, беше жертва на политически козове и на собствените си снобски разбирания, както и на моето предателство, което беше съкрушило и двете ни.
Дойхара, естествено, беше излъгал Пу И, който с пристигането си в Манджурия беше провъзгласен за губернатор на областта, но не и за император. Няколко години по-късно Пу И все пак се възкачи на императорския престол в Манчукуо, а Уан Дзюн, замаяна от опиума, седеше редом с него.
В Манджурия императорът си взе втора съпруга — момиче на име Тан Юлин от клана Татала Манчу. Тя беше едва на шестнайсет — на същата възраст се беше омъжила и Уан Дзюн. Тан Юлин почина само четири години по-късно — официално от тиф, но според слуховете била отровена, за да няма Пу И наследници. Говореше се също, че Япония предпочитала братът на Пу И да го наследи на трона, тъй като бил женен за японска аристократка и в жилите на сина му щяла да тече японска кръв.
Сбогувах се с Дойхара с истинско облекчение. Той ме поздрави за добре свършената работа и ме увери, че Япония е оценила усилията ми. Посъветва ме също така да прекратя връзката си с Танака, който не ме заслужавал, и да се целя по-нависоко.
— Танака не е страховитият убиец, за когото го мислиш — бяха думите му. — И във всеки случай не е достоен за една принцеса. Ако искаш да преуспееш, Йошико, намери си мъж, когото наистина да гледаш с респект.
Още с пристигането си в Шанхай научих от Танака, че преди няколко седмици е починала Нацуко. Съобщил му го негов колега от армията, който знаел за връзката ми със семейство Кавашима. Тя се разхождала в градината, когато сърцето й изведнъж спряло да бие само на няколко крачки от мястото, където в навечерието на петнайсетия ми рожден ден се беше обесила сестра й Шимако.
Танака изрази съболезнования за загубата ми, но мисля, че не подозираше дълбочината на скръбта ми. Той смяташе, че съм мразила Нацуко, и подобно на мнозина други, които приемат очевидното за даденост, не си даваше сметка колко близки са любовта и омразата и колко често едното чувство черпи сили от другото. Помолих го да ме остави сама и се затворих вкъщи. Известно време не исках да виждам никого. Нощем в съня ми ме навестяваха родната ми майка, Шимако и Нацуко — и трите вече не бяха между живите. Стояха една до друга, бледи и безмълвни като призрачно трио. Една стъклена врата ме разделяше от тях, но колкото и да блъсках по нея, тя не се отваряше.
Никога вече нямаше да видя Нацуко и тя нямаше да разбере за истинските ми чувства към нея. Напразно си бях мечтала, че ще дойде ден, в който тя ще ме погледне с топлота, а гласът й ще звучи меко, без следа от обвинение и враждебност. Със смъртта на Нацуко нещо завинаги се пречупи в мен. Опитах се да притъпя болката с опиум, но спасението беше за кратко — със събуждането от съня започваше кошмарът.
Чудя се, ако Нацуко беше успяла да ме обикне, дали животът ми щеше да бъде по-различен? Казват, че споделената любов е като спасителен бряг и без нея можеш да се изгубиш в бурното море. Говорят и за целебната сила на любовта, но мен досега тя само ме е наранявала. За пореден път се чувствах осиротяла и ядосана на съдбата. Когато изгубиш някого, когото си обичал, болката е безутешна. Не можеш да върнеш човека, когото неумолимата смърт ти е отнела, и знаеш, че рано или късно и твоят ред ще дойде.