Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Поредният ни опит за сплашване на императорската двойка се състоеше в това да поставим под завивките в спалнята на Пу И змия, която беше съвършено безобидна, но можеше да те уплаши до смърт. Едва тогава чашата преля. Пу И и Уан Дзюн бяха смразени от страх, докарани почти до умопомрачение. Те бяха единодушни в едно — че трябваше да заминат от тук час по-скоро. Но Пу И все още мечтаеше да се възкачи на трона, било то и в далечната Манджурия, докато Уан Дзюн държеше да се махнат от Китай и да се установят някъде на Запад. Докато двамата спореха ожесточено и се допитваха до разни гадатели, аз намислих как да ускоря заминаването им от Тяндзин.
Тази част от плана си беше лично моя и се гордеех с нея. Инсценирахме серия от бунтове в Китайския квартал и по цяла нощ във въздуха отекваха гърмежи. Императорът не можеше да мигне, разтреперан от страх, пребледнял като смъртник. Зад очилата със строги рамки надничаха очите на объркано, уплашено дете. Бяха му казали, че китайците са вече вън от всякакъв контрол и никой не знае какво ще последва. Струпаха около къщата войници и бронирани коли, за да се чувства защитен императорът. Пу И и съпругата му бяха предупредени да не застават близо до прозореца от съображения за сигурност. Също така ги посъветваха прозорците да бъдат със спуснати капаци за по-голяма безопасност.
И така, в един мрачен ноемврийски ден на 1931 г., след като получи уверенията на Дойхара, че ще може да изпълнява функциите си на император, Пу И помоли незабавно да бъде откаран в Манджурия. Извън себе си от уплаха и готов на всякакви компромиси, той се съгласи, че ще е по-разумно да замине без съпругата си, която щеше да тръгне няколко седмици по-късно с багажа и домашните любимци.
Пу И се сбогува с разтревожената си съпруга набързо. Тя стоеше в коридора по нощница, а в очите й се четеше безпомощност и объркване. Императорът не забрави и мен — увери ме, че когато се върне на трона в Пекин, винаги ще съм желан гост в Забранения град. Сърцето ми се сви, като гледах двамата съпрузи — императорът, с дебело униформено палто на японската армия, загрижен за собствената си кожа, и Уан Дзюн, така крехка и беззащитна, трепереща от студ в тънката си нощничка. Пу И дори не понечи да я утеши и приласкае. Аз я прегърнах през рамо и й прошепнах „Императрице…“ в желанието си да й вдъхна кураж. Тя спря да хълца, дръпна се от мен, обърна гръб на съпруга си и бавно тръгна нагоре по стълбите към спалнята си.
Императорът беше изведен от Тайната градина скрит в багажника на собствения си кабриолет. Караше един от личните му асистенти, а един от съветниците на Пу И седеше на задната седалка и изпълняваше ролята на пътник. Автомобилът се отправи към пристанището на река Пай, в контролираната от британците зона. Пътуването, макар и кратко, не минало без инциденти. Притесненият шофьор се блъснал в един стълб и императорът си ударил лошо главата. Все още замаян, Пу И бил отведен без излишни формалности до една моторна лодка, която чакала в тъмното. Тя щяла да го изведе в открито море и там да пресрещне парахода „Аваджи Мару“. Онова, което Пу И не знаеше, беше, че екипажът на кораба бил получил инструкции, в случай че китайците се усетят и възникне проблем, да вдигнат лодката във въздуха. На борда й имало варел с петрол специално за тази цел.
Уан Дзюн прекара остатъка от нощта, без да мигне, като пушеше цигара след цигара в компанията на стария си учител. Тя помоли придворната си дама да започне да събира багажа й, въпреки че до заминаването й оставаха седмици. Някъде около полунощ тя ме повика, за да се сбогува с мен.
Полковникът я беше уведомил, че ме отпраща в Шанхай и чедо заминаването й един от неговите подчинени ще отговаря за сигурността на къщата.