Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Ако ти отиваш, аз идвам с теб - намеси се Кийли и тримата спряха погледите си върху нея като насочиха цялата сила на арогантното си поведение на атлантски воини към нейното клето човешко аз.
Леле, имаше много на какво да се научат.
- Няма да стане - каза Вен.
- Забранявам - добави Конлан.
- В никакъв случай - не пропусна да каже Джъстис. Но след това нещо в очите му се... промени. Някак придоби по-дълбоко, животинско излъчване. Опасна усмивка се настани на лицето му, а погледът му бе изпълнен със сексуални намерения, които я накараха да потръпне и да отстъпи една крачка назад. - Да - поправи се Джъстис, но Кийли знаеше, че не само той говореше. - Да, тя ще дойде с нас.
Преди да отвърне, стаята избухна в действие. Конлан вдигна ръце във въздуха и отново призова синьо-зелената енергия. Вен се хвърли към Джъстис без оръжия, но с решителен поглед. Джъстис зае отбранителна позиция и Конлан запрати две енергийни сфери по него.
Джъстис се засмя и съвсем небрежно вдигна ръка и сферите на Конлан избухнаха и се превърнаха в дъжд от искри. Насочи един пръст към Конлан и запрати към него поток от сребристо-зелен огън, който хвърли принца в другия край на стаята и го удари в стената толкова силно, че Конлан остана неподвижен за секунди.
Вен се възползва от възможността и скочи към Джъстис, но воинът бе готов за него. Вдигна ръце нагоре и призова блестяща водна спирала, която обгради Вен и го хвана в плен. Колкото и да се бореше, спиралата променяше формата си и не му позволяваше да се освободи.
Вен изрева нещо към Джъстис и Кийли бе сигурна, че думите му никак не бяха ласкави, но бе изпаднала в такъв шок, заради случващото се около нея, че остана безпомощна и се питаше как ще успее да се защити срещу такава магия.
Само това й идваше на ум.
Състрадание.
Джъстис изрева, възхвалявайки господството и триумфа си и тогава тя разбра, че нереидът бе поел контрола. По някакъв начин, тя трябваше да се добере до другата част от душата му -на атланта Джъстис.
Нейният Джъстис.
Стоеше неподвижна, докато той пристъпваше към нея като хищника, който наистина бе. Обаче, тя нямаше намерение да се превръща в негова плячка.
- Джъстис, нуждая се от помощта ти. Трябва да се бориш с него, заради мен. Ще сторя всичко по силите си, за да ти помогна и ще се радвам да те придружа в Сан Бартоло. Заедно ще открием Звездата на Артемида. Но трябва да държиш всичко под контрол. Страхувам се от нереида.
Той се спря, протегна ръце, за да я докосне. Мускулите му трепнаха, заради ожесточената битка, която водеше. Най-накрая, след доста дълго време, разум и смисъл се завърнаха и уравновесиха глада и притежанието в погледа му
- Под контрол съм, поне засега - каза грубо. - Но се нуждая от теб. Трябва да дойдеш с мен или се страхувам, че ще изгубя битката с нереида и то завинаги.
И така Кийли, която много рядко бе вършила нещо необмислено, се хвърли в обятията му и така стана част от бъдещето му
- Просто ми обещай, че ще ме държиш наблизо. Нали знаеш, стенописи от времето на маите, пирамиди и вероятно сапфир на около единадесет хиляди години с магически способности. Кой археолог би устоял на изкушението?
Изражението му стана мрачно и той я погледна със силен, изгарящ глад.
- Заради мен, Кийли. Искам да дойдеш заради самия мен, не заради науката, от съжаление или поради други причини. Нуждая се от теб.
- Да - каза тя, като в крайна сметка се предаде на неизбежната истина за чувствата им един към друг. Без значение какво ще им донесе утрешният ден, желаеше в този момент да е искрена. - Идвам заради теб. Само заради теб.
Джъстис изрева триумфално и я взе в прегръдките си. И тогава, точно както преди, светът около тях се разпадна и те попаднаха във водопад от различни реалности. Тя затвори очи и се подготви за пътешествието.
Глава 29
Гробище „СветиДух“, Сейнт Луис
Мина доста време, откакто Аларик изпусна нервите си. След като прекара почти цялата нощ в търсене на Куин, Джак и Денал най-накрая успя съвсем вяло да се свърже с така интересното съзнание на Киун, за да може да ги проследи до това гробище само няколко часа преди залез слънце и, разбира се, отново да ги изгуби.
Носеше се като мъгла над надгробните плочи, повечето от които бяха от 1849 година. Явно тогава е върлувала някаква болест. Вероятно поредната епидемия на холера. Спомни си, че по това време бе направил всичко по силите си, за да помогне на човеците, като им даваше лекарства от Атлантида и ги лекуваше. Някой от тях го сметяха за ангела на смъртта, дошъл да ги прибере.