Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
— Разбира се. — Бинабик се обърна към Сиски и пастира и им каза нещо. Те кимнаха. Сиски се наведе и докосна ръката на Саймън в безмълвно съболезнование, после се обърна и поведе непохватния Сненек извън пещерата.
— Сиски ще предвожда останалите при построяването на гробници от камък — каза Бинабик. — А колкото до теб, приятелю Саймън, няма какво повече да правиш днес. Спи.
След като уви внимателно наметалото около раменете на Саймън, Бинабик тръгна навън, като внимателно заобикаляше другите ранени. Саймън го гледаше и си мислеше за Хейстън и останалите мъртви.
Докато заспиваше, му се стори, че вижда как широкият гръб на еркинландския му приятел изчезва по един коридор в бяла тишина. Хейстън, помисли си Саймън, не изглеждаше като човек, който съжалява за нещо — но това все пак бе само сън.
На следващия ден слънцето проби мъглите и разплиска светлина по гордите склонове на Сикихок. Болките на Саймън бяха отслабнали. С помощта на Слудиг той успя да докуцука от пещерата до площадката, където довършваха гробниците. Те бяха десет — девет малки и една голяма; камъните бяха подредени внимателно, така че никакви бури да не ги съборят.
Саймън видя покритото с кръв лице на Хейстън, преди Слудиг и тролските му помощници да го увият в плаща му. Очите на Хейстън бяха затворени, но раните му бяха такива, че Саймън въобще не можеше да запази илюзията, че приятелят му само спи. Той беше убит от безмилостните поданици на Краля на бурите и това трябваше да се запомни. Хейстън беше земен човек и би оценил понятието за отмъщение.
След като Хейстън бе положен в гроба и подредиха камъните отгоре, деветимата съплеменници на Бинабик също бяха заровени с предмети, типични за тях — поне така Бинабик го обясни на Саймън, преди да пристъпи напред и да вдигне ръка. Другите тролове започнаха да пеят. Плачеха. Една сълза блещукаше и на бузата на Бинабик. След известно време пеенето спря и Сиски пристъпи напред и подаде на Бинабик факла и малка торбичка. Бинабик поръси нещо от торбичката върху всеки гроб, а после го запали. От всяка купчина камъни се издигнаха тънки колелца дим. Планинският вятър ги разпръсна бързо. Бинабик подаде факлата на Сиски и поде дълга песен на канукски. Мелодията бе подобна на гласа на вятъра.
Когато песента свърши, Бинабик взе факлата и торбичката и издигна кълбо пушек и от надгробната могила на Хейстън. После запя на Западния език:
— Седа каза на децата си
Лингит и Яна,
каза им да избират пътя си —
пътя на птицата или пътя на луната:
— Избирайте сега — каза им тя.
— Пътят на птицата е пътят на яйцето,
смъртта тогава е изход:
децата на яйцето остават,
бащите и майките продължават.
Избирате ли това?
Пътят на луната е безсмъртие
завинаги живей под звездите,
не преминавай през сенчести врати,
не намирай отвъдните земи.
Избирате ли това?
Яна с бързата кръв,
с бледата коса и смеещите се очи,
каза: — Избирам пътя на луната.
Не търся други врати.
Този свят е моят дом.
Брат й Лингит,
с бавни крака и тъмни очи,
каза: — Ще поема пътя на птицата.
Ще вървя под непознати небеса.
Ще оставя света на децата си.
Ний, всички деца на Лингит,
споделяме поравно този дар.
Минаваме през земята от камък
само веднъж и после си тръгваме
през вратата.
Тръгваме да продължим,
да търсим звездите на небето,
да ловуваме в пещерите отвъд нощта,
в странни земи и различни светлини,
но не се завръщаме.
Бинабик се поклони на гробницата на Хейстън и каза високо:
— Довиждане, смели човече. Троловете ще си спомнят името ти. Ще пеем за теб на Минтахок и след сто пролети! — Обърна се към Саймън и Слудиг. — Искате ли да кажете нещо?
Саймън притеснено поклати глава и отвърна:
— Само… Бог да те благослови, Хейстън. Ще пеят за теб и в Еркинланд, ако успея да им разкажа за теб.
Слудиг пристъпи напред и заяви:
— Трябва да кажа ейдонитска молитва. Песента ти беше много хубава, Бинабик от Минтахок, но Хейстън бе ейдонит и трябва да бъде изпратен по подобаващ начин.