Камъкът на раздялата

— Ранен е, но не тежко. Сега е навън с моите съплеменници, събират дърва за огрев. Важно е за лекуване на ранените, нали разбираш? А Хейстън… — Бинабик се удари по гърдите с длан, жест, който троловете използваха, за да прогонят злото. Изглеждаше дълбоко опечален. — Един великан му е пръснал главата с боздуган. Избутал те да те спаси и поел удара.

— О, Хейстън! — изстена Саймън.

Не се разплака. Лицето му бе странно сковано, а мъката — някак слаба. Стисна главата си с ръце. Едрият воин беше толкова жизнен, толкова смел. Не беше правилно, че животът може да бъде отнет толкова бързо. Доктор Моргенес, Гримрик и Етелбърн, Ан’най, а сега и Хейстън — всичките мъртви, защото се бяха опитвали да направят онова, което е правилно. Къде бяха силите, които трябваше да предпазват такива невинни души?

— А Сиски? — попита Саймън, изведнъж спомнил си за девойката. Гледаше Бинабик нетърпеливо, но тролът само се усмихна разсеяно.

— Жива е, при това само с малки рани.

— Можем ли да свалим Хейстън от планината? Той не би искал да го оставим тук.

Бинабик поклати глава.

— Не можем да носим тялото му, Саймън. Не и на нашите овни. Той бе едър човек, твърде тежък за нашите ездитни животни. А и пътят ни все още е опасен, поне докато не стигнем до равна земя. Той трябва да остане тук, но костите му ще лежат в чест до костите на моите хора. Ще бъде с други смели и добри воини. Това, мисля си, е точно което би пожелал и той. Сега трябва да поспиш… но първо има двама, които биха искали да поговорят с теб.

Бинабик отстъпи назад и Сиски и пастирът Сненек, които бяха чакали пред входа на пещерата, застанаха над Саймън. Годеницата на Бинабик проговори на Саймън на тролски. Очите й бяха сериозни. Сненек изглеждаше притеснен и пристъпваше от крак на крак.

— Сискинанамук казва, че тъжи за теб поради загубата на приятеля ти. Казва, че си показал рядка смелост. Че всички са видели куража, който си проявил и на Драконовата планина.

Саймън кимна засрамено. Сненек се прокашля и също заговори. Саймън търпеливо изчака, докато Бинабик можа да му обясни.

— Сненек, племенен вожд на Долен Чъгик, казва, че и той съжалява. Много добри животи бяха загубени вчера. Освен това иска да ти върне нещо, което си загубил.

Пастирът извади изпод дрехите си ножа с кокалена дръжка на Саймън и му го подаде с явно уважение.

— Бил е изваден от гърлото на мъртъв великан — тихо продължи Бинабик. — Подаръкът на кануките е бил окървавен в защита на канукски живот. Това означава много за моя народ.

Саймън взе ножа и го пъхна в украсената кания на колана си. После каза:

— Гуиоп. Моля те, кажи им, че им благодаря от цялото си сърце. Не съм съвсем сигурен какво означава „защита на канукски живот“… всички се борехме с един и същи враг. Но не искам да мисля за убийства точно сега.