Тайната история

Благодарих и отказах помощта й, казах, че се чувствам много добре, а после се опитах да замажа нещата и да дам задоволително обяснение за шумотевицата. Но тя изглежда нямаше нужда от такива, защото излезе, за да се погрижи за закуската ни. Бъни беше като ударен с мокър парцал, защото си нямаше никаква представа какво се случва. Предполагам, че всичко му е изглеждало доста злокобно и необяснимо. Попита ме къде отива тя и какво е казала, но аз се чувствах много зле и ядът ми беше прекалено голям, за да му отговоря. Прибрах се в спалнята си и затворих вратата. Останах вътре, докато камериерката не се върна със закуската. Сервира я на терасата и ние излязохме, за да хапнем.

Странно, но Бъни не можеше да намери думи. След известно време, прекарано в напрегнато мълчание, ме попита как се чувствам и ми разказа какво е правил, докато съм бил болен, но не отвори нито дума за случилото се току-що. Закусвайки, осъзнах, че единственото, което съм в състояние да направя, бе да запазя спокойствие. Бях го наскърбил — в интерес на истината в дневника ми имаше няколко доста неласкави бележки по негов адрес — така че реших от този момент да се държа колкото е възможно по-мило и се надявах, че няма да има други проблеми.

Хенри замълча и отпи от чашата с уиски. Погледнах го:

— Искаш да кажеш, че си мислел, че Бъни повече няма да създава проблеми? — попитах.

— Познавам го много по-добре от теб — отвърна ядосано.

— Ами онова, което е казал за полицията?

— Ричард, знаех, че Бъни не е готов да отиде в полицията.

— Ако ставаше дума само за мъртвеца, всичко щеше да бъде другояче, разбираш ли? — намеси се Франсис, привеждайки се напред в стола си. — Бъни не изпитва угризения, нито пък е изпълнен с морално възмущение. Той смята, че в цялата тази история ние сме постъпили несправедливо с него.

— Честно казано, мислех, че му правя услуга — каза Хенри. — Но той беше сърдит — още е сърдит, защото не сме му казали. Чувства се наскърбен. Изолиран. Най-доброто, което можех да направя, бе да се опитам да поправя това. С него сме стари приятели.

— Кажи му за нещата, които Бъни си е накупил с твоята кредитна карта, докато си бил болен.

— Това го разбрах много по-късно — продължи мрачно Хенри. — Сега няма кой знае какво значение — и запали нова цигара. — Предполагам, че когато е разбрал истината, е изпаднал в шок. А и се намираше в чужда страна, чийто език не говори и нямаше пукната пара в джоба си. Известно време всичко беше наред, но много бързо, въпреки всички обстоятелства, схвана, че на практика съм в ръцете му. Сам можеш да си представиш на какво ме подложи от този миг нататък. През цялото време говореше за това. В ресторантите, в магазините, в такситата. За щастие бяхме там извън сезона и нямаше много английски туристи, но със сигурност знам, че има цели американски семейства, които се чудят в домовете си в Охайо дали все пак… Господи! Какви изчерпателни монолози имаше в „Остерия дел’Орсо“, ами скандалът на виа деи Честари? И доста несполучливото пресъздаване на цялата история в Гранд хотела.