Дни на кръв и звездна светлина

– Ти нищо не разбираш. – Досега Кару не искаше да плаши приятелите си, но те явно не бяха достатъчно наплашени. – Знаеш ли как им викат на тези? Това са оживелите сенки, Зузе. Те са убийци.

– Също като мен – безгрижно изчурулика Зузана.

Кару имаше чувството, че трябва да стисне главата си с ръце, за да не се разцепи на две.

– Не, не са като теб. Това не са някакви въображаеми убийци. Те са истински. Обикновено режат гърлата на ангелите, докато спят.

– Уф! – Зузана направи гримаса и се хвана за гърлото. – Ама ангелите са от лошите, нали?

Кару не знаеше как да отговори. Зузана не приемаше нищо от това, което става тук с тях, за реално.

– Те просто са гадни, ясно? – отвърна тя, но усети колко неубедително прозвуча това и се поколеба. И как може изобщо да е сигурна в нещо, щом като досега е живяла в паяжина от лъжите на Тиаго. – Нали?

Зузана сви рамене.

– Не знам. Мисля, че са яки.

"Яки." Оживелите сенки – яки!

– Сигурно и за Тиаго мислиш, че е сладур?

– Уф! – Зузана потръпна. – Не. Антисладур. Кисел сладур.

Е, поне за това бяха на едно мнение.

– Трябва да поспиш – каза Кару.

Мик вече се беше прострял на леглото и се унасяше, а и енергията на Зузана най-накрая взе да се изпарява.

– Така е. – Тя се прозя. – Ей сега лягам. Ами ти?

– Аз вече достатъчно спах – отвърна Кару. "Със Зири." Колко чудно. Сега двамата с него бяха съзаклятници с обща споделена тайна. А Тиаго дори не подозираше. Чуха го навреме да приближава и се престориха на заспали, преди да влезе. Сега сцената не беше толкова интимна – Кару седеше на стола край леглото. Двамата бяха решили Зири да каже на генерала за съхранените души, а Кару да се погрижи никой друг да не присъства на възкресяването, така че да подготви с Болейрос и останалите тяхната версия за случилото се, когато ги събуди. Ако всичко мине гладко, Тиаго никога няма да разбере, че са престъпили заповедта му. Кару още не знаеше какво ще прави с допълнителната душа, за която я предупреди Зири: момчето дашнаг, сражавало се и загинало заедно с отряда. Може засега да я остави в стазис.

Но това, разбира се, беше само върхът на пирамидата с проблеми. По-големият и висящ въпрос бе: "А сега накъде?". И този терор. Кару беше убедена – поне когато успяваше да се откъсне от собственото си нещастие, за да го обмисли – че смисълът на бунта е защитата на химерите. А Тиаго никого не защитаваше. Той донякъде имаше право, че бунтовниците са прекалено малко за каквато и да е друга мисия и както винаги, щеше да припише вината за това на нея, но... Нима наистина се беше отказал от всичко?

– Едва ли си успяла да си отдъхнеш достатъчно – откъсна я от мислите ѝ Зузана. – Защо не останеш да спиш тук? Аз ще се свия.

Кару поклати глава.

– Разположи се удобно. Аз така или иначе няма да мога да заспя. – В главата ѝ се въртяха прекалено много мисли. Какво да прави? Какво да прави? – Смятам да се поразходя, докато е още прохладно. А на сутринта пак се връщам на работа. – Лицето на Зузана светна и Кару добави: – Да, Игор. Можеш да ми помагаш. И благодаря за онова, което вече направи. Ти беше страхотна.