Търсенето на скритата истина

- Ти каза, че ако и четирите се съберат, ще изпеят Песен на Сътворението. Истинската Песен? Или някоя по-малка. Има ли по-малки?

- Аз не знам.

Разшавах се. Това, че Баронс признаваше невежеството си, ме тревожеше толкова колкото звукът, идващ от камъните.

Пресегнах се да докосна един от тях. Когато ръката ми премина над него, блясъкът му пламна толкова ярко, че очите ме заболяха. Дръпнах ръката си назад.

- Интересно - промърмори Баронс. - Склонна ли си да експериментираш?

Погледнах го рязко.

- Искаш да се опиташ да притиснеш Книгата с трите - да я проучиш, да видиш как може да реагира и дали ще бъде разкрито нещо повече.

- Съгласна ли си?

Замислих се за момент, спомняйки си какво беше станало последния път, когато двамата с него бяхме преследвали Книгата.

Нещото беше сменило рязко курса и беше тръгнало право към нас. Беше хванало Баронс в своя плен. Беше избрало Баронс, не мен. Нищо нередно не се случи с мен. Аз бях добре. Бях същата Мак, която винаги съм била. Самият ми баща беше казал, че съм толкова добра, колкото е възможно. Всички знаеха колко мъдър е Джак Лейн.

- Добре - казах.

Той събра камъните и започна да ги опакова в кадифени парчета плат, а през това време аз се загледах в Ънсийли огледалото. То стоеше от месеци точно под носа ми в неговия кабинет, но нито веднъж не бях усетила присъствието му. А то беше част от огромна мрежа Ънсийли светини. Сега беше затворено, маскирано като напълно нормално огледало.

- Как действа? - попитах.

Той продължи да опакова камъните в мълчание.

- О, стига! - казах нетърпеливо. - Не е като да се опитвам да ровя в главата ти, за да разкрия някоя от скъпоценните ти тайни. Фае съсипват планетата ми и аз ще им изритам задниците от нея. Всичкото знание, както и оръжията, е нещо добро. Така че, плюй!

Той не вдигна поглед от това, което правеше, но виждах, че на устните му играе лека усмивка.

- Понякога мисля, че отказваш да споделяш неща само за да ме вбесяваш.

- Но ти никога не правиш нещо само за да ме вбесиш - каза той сухо.

- Не и когато засяга нещо, което може да е важно. Ами ако се озова някъде, без никакъв начин да се измъкна, освен Среброто? Дори няма да знам как да го използвам.

- Мислиш, че имаш куража да пристъпиш в едно от тези неща?

- Може да се изненадаш - казах студено.

- Не и ако правиш всичко, както се чукаш.

Нямаше да му позволя да ме обърка, като говори за това.

- Искам да се уча, Баронс. Научи ме! Ако знаех частица от това, което знаеш ти, шансовете ми за оцеляване биха били много по-големи.

- Може би тогава вече няма да искаш.

- Няма ли да съдействаш? - казах вбесена.

- Не знам тази дума - присмя ми се той с фалцет.

- Опитвам се да се въоръжа, за да мога да се бия така, както се чукам - сопнах се. - Но ти отказваш да помогнеш - мразех да ми се напомня за времето, когато бях При-я.

- Бях започнал да се чудя дали някога ще кажеш тази дума отново, госпожице Лейн. Имаше време, когато нямаше задръжки. „Чукай ме, Джерико Баронс!", казваше ти. Сутрин, обед и вечер.