Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Не можех да го видя, но знаех, че е там. Настроена съм да усещам дори най-слабия полъх от Джерико Баронс сега. Иска ми се да не бях. Това ме кара да си спомням времето, когато танцувахме, а той се смееше и аз нямах никакви грижи на света, освен да бъда... красив звяр. Да ям, да спя и да правя секс.
Ах, простичкият живот!
Напрегнах се. Имаше Обект на силата, или пък няколко, някъде из книжарницата. Беше някой много силен или група по-слаби. Усещах го в стомаха си. Можех да го почувствам като студен огън в мрачната яма на ума си. ОС вече не ме караха да ми се гади. Караха ме да се чувствам... жива.
- Каза, че ти си задникът, който го е научил на Гласа - продължих. - Странно как си забравил да го споменеш, когато се опитваше да учиш мен.
- Не забравям нищо, госпожице Лейн. Аз пропускам.
- И се измъкваш.
- Лъжа, мамя и крада - съгласи се той.
- Ако ти изнася.
- Имаш абсурдни приоритети - той пристъпи от сенките между библиотеките.
Огледах го от горе до долу. Бях виждала веднъж преди Джерико Баронс да носи дънки и тениска. Това е като W16 двигателя на „Бугати Вейрон“, с всичките хиляда и една конски сили, в тяло на „Мустанг Шелби '65“. Висотата на усъвършенстваната мощ, облечена с нахални, наперени мускули. Ефектът е обезпокоителен.
Татуировките му бяха повече отколкото преди няколко дни. Когато последно го бях виждала да има гланц единствено от пот, ръцете му не бяха белязани. Сега имаха - от бицепса до китката - ръкави от заплетени рисунки в пурпурно и черно. Сребърна гривна блестеше на едната китка. Ботушите му бяха със сребърни вериги.
- Обедняваме, а? - рекох.
„Трябва ти да говориш“ - казваха тези тъмни очи, докато оглеждаха тоалета ми от черна кожа.
- Какво е абсурдното в моите приоритети? - измъкнах се. Не беше моя грижа какво мислеше той за облеклото ми. - Ти мразеше моите дъги, сега не харесваш кожата ми. Има ли нещо, което харесваш у мен?
- ЛГ, както го наричаш, прати принцовете си да те изнасилят, а вероятно сам те е изнасилил, а ти едва сега споменаваш, че той... какво? Отбил се е? Донесе ли цветя? И отговорът е кожата ти, госпожице Лейн.
Нямаше да призная последните му думи.
- Без цветя. Само кафе. Но не беше „Старбъкс". Бих дала и кучешките си зъби за гранде лате от „Старбъкс".
- Аз не бих предлагал кучешките си зъби толкова нехайно. Никога не знаеш кога може да ти потрябват. За жена, която наскоро е била жертва на групово изнасилване, определено изглеждаш преситена.
- О, моля те, Баронс! Какво още бих могла да изгубя?
- Никога не се чуди по въпроса!
- Защо го обучи? Осъзнаваш ли, че по невнимание, може би дори нарочно...
- Нито дума, госпожице Лейн!
- ...може да си му помогнал да убие сестра ми?
- Опъваш.
- Така ли? Какво още го научи?
- Някои дребни друидски изкуства.
- В замяна на какво?
- Какво каза Даррок? Обеща ли отново да ти върне сестрата?
- Разбира се.
- А ти каза на изнасилвача си, че ще си помислиш?
- Той заяви, че ще се върне за мен след три дни. И че е по-добре да съм склонна.
- Но ти - каза тихо Баронс, пристъпвайки по-близо, - ах, скъпа госпожице Лейн, ти мислиш, че нямаш какво повече да губиш. Кога
изтичат тези три дни?
- Ето това наистина ме вбесява. Не знам. Той беше досадно неясен.
Бароне ме погледна, после бледа усмивка накъдри устните му и за
момент помислих, че може да се засмее.
- Какво нахалство! Заплашва те, а не е точен в заплахата.
- Точно това мисля и аз.
Бледата усмивка изчезна. Лицето му беше студено.
- Няма да се отдалечаваш повече от мен.
Въздъхнах.
- Бях съвсем сигурна, че ще кажеш това.
- Искаш ли отново да те вземе?
- Не.
- Тогава няма да бъдеш глупава. Няма да се хвърляш към опасността точно в най-неподходящия заради някаква привидно благородна кауза момент само за да бъдеш отвлечена от злодея - не заради някой твой недостатък, а защото е трябвало да свършиш благородното нещо. Все пак, не си ли заслужават някои неща да умреш за тях? - каза той сухо.
Килнах глава.
- Не знаех, че четеш любовни романи.
- Познавам хората.
- Ха! Най-после признаваш, че не си такъв.
- Не признавам нищо. Искаш истини от мен? Виж ме, когато ме гледаш!
- Защо размаза в тавана тортата, която ти бях взела за рождения ден?
- Ти се опитваше да празнуваш деня, в който съм роден. Ела, госпожице Лейн! Имам да ти покажа нещо.
Той се обърна и тръгна към задната част на магазина, без да погледне дали го следвам.