Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Хелън бе готова да ги разубеди, а ето че те ентусиазирано се включваха в авантюра, която само Бог знаеше как ще завърши.
— Като най-възрастна между вас, съм длъжна да ви убедя да се откажете — започна тя и почувства, че всеки момент ще се разплаче. — Но не мога да ви опиша колко съм трогната, че сте готови да поемете такъв риск заради мен.
— Шегуваш ли се? — Лицето на Сандра вече пламтеше. — Това е най-вълнуващото ми преживяване от години насам. Да вървим!
Всички станаха и събраха нещата си, бъбрейки нервно как това ще реши проблема веднъж завинаги.
Хелън изчака и улови Лорна за ръката.
— Толкова съм ти благодарна — започна тя, с усилие преглъщайки сълзите си. Нямаше представа защо напоследък толкова емоционално приемаше всичко, но ако някога бе имало разумна причина да заплаче, това беше в този момент.
— За какво? — изненадано я погледна приятелката й.
— За всичко. Задето измисли този план и успя да убедиш всички. — Сълзите й най-сетне бликнаха. — За идеята да създадеш този клуб, където ви срещнах. Благодаря ти.
Лорна я прегърна и я притисна до себе си, за да я убеди, че чувствата й са споделени.
— Няма за какво.
— Сигурно изглеждам ужасно.
— Не, но имаш основателна причина да се чувстваш така. Хайде! — Направи жест като генерал, повеждащ армията си. — Да спипаме това копеле. Ще го накараме да съжалява, че изобщо се е захванал с теб.
— О, не се съмнявам. Между другото — вметна Хелън и Лорна се обърна към нея. — Това е само предположение, но като малка доста си гледала „Скуби Ду“, нали?
Другата се усмихна и кимна:
— Всяка съботна сутрин.
Глава 18.
Сандра беше доволна, че шофираше Джос, защото дори на пътническата седалка, сърцето й биеше толкова силно, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гърдите й.
През последните месеци бе отбелязала значителен напредък с излизането от апартамента и общуването с хора, но все още не бе стигнала нивото за участие в преследване с висока скорост.
Все пак, ако трябваше да бъде съвсем откровена, вече бе психически готова да участва. Никога досега не се бе чувствала част от нещо толкова вълнуващо и значимо. Дори когато провеждаше телефонните разговори — а може би особено когато провеждаше телефонните разговори — имаше усещането, че прахосва както своето, така и времето на онзи, който й се обажда, и че вероятно би вършила нещо по-стойностно, ако нямаше такава спешна нужда от пари.
— От дълго време не съм преживявала нещо толкова вълнуващо — обади се Джос.
— Обзалагам се. Сигурно е отвратителна работа да стоиш затворена в голямата къща и през цялото време да играеш Пепеляшка.
Момичето повдигна рамене.
— Мразя да се оплаквам… — Поколеба се за миг. — Да, вярно, че е ужасно. Но наистина смятам, че мога да помогна на момчетата. — Замисли се за момент и продължи: — Е, поне на по-малкото. Струва ми се, че много се привързах към него.
— Колко ли жени са казвали тези думи, за да оправдаят нежеланието си да се измъкнат от някоя трудна ситуация? В повечето случаи става въпрос за мъж, но смисълът е все същият. Не можеш да се жертваш пред олтара на проваленото майчинство на Дийна Оливър, защото колкото и присърце да го вземаш, ти си оставаш само една наемна работничка.
— Но…
— Не можеш да поправиш грешките в семейството им.
— Знам — въздъхна Джос. — Понякога се чудя дали им вреди, или им е от полза да наблюдават как майка им ме разиграва пред очите им. Дали ползата от грижите ми за тях ще надделее над вредата от това да гледат как се отнасят като с отрепка към човек, който истински ги обича.
Сандра се замисли, но така и не можа да намери отговор.
— Виж, просто трябва да осмислиш факта, че тази работа не е подходяща за теб.
— Сигурно, но договорът си е договор.
— Знам, че вече сме говорили по въпроса и е наистина много почтено, че се придържаш към всяка буква от контракта, но щом шефът ти би го прекратил с готовност, защо ти да не можеш?
За момент Джос потъна в мълчание и Сандра остана с впечатлението, че най-сетне обмисля подобна възможност.
— Сигурно си права — каза накрая.
— Права съм. Още повече като се има предвид, че са те принуждавали да вършиш неща, които не влизат в задълженията ти.
— Не, определено не влизат.
— Хрумна ми идея. Познавам адвокат, който със сигурност ще се съгласи да те консултира по телефона. — Това щеше да бъде една от най-странните бартерни сделки, за които някога бе чувала, но Сандра наистина имаше редовен клиент, който беше юрист. Не се съмняваше, че би могла да уреди анонимно обаждане, за да може Джос да получи правен съвет. — Интересува ли те?