Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Момичето я погледна.
— Ти си една от най-добрите приятелки, които съм имала някога — каза с неподправено простодушие. — Не мога да повярвам, че ще направиш това за мен.
Сандра с изненада установи колко я трогнаха тези думи. Никога досега не бе имала близки приятели и доскоро дори не бе осъзнавала колко много бе пропуснала.
Удивително беше как се бе преобърнал животът й през последните няколко месеца. Майк. Свалените килограми. Повратният разговор с Тифани.
Никога не се бе чувствала толкова щастлива.
— Ще го направя с удоволствие — каза тя. После, засрамена от обзелите я емоции, съсредоточи поглед върху пътя и промени темата: — Ще трябва да завием наляво след около половин километър.
Синята кола все още се движеше отпред, макар че един ландроувър бе успял да се вмъкне помежду им, и когато навлязоха в завоя, Сандра забеляза черното BMW на Хелън през четири автомобила пред тях.
Телефонът й иззвъня и тя побърза да го отвори.
Беше Лорна.
— Хей, аз съм. Хелън, на линия ли си?
— Чувам те.
— Страхотно! — Гласът на Лорна отразяваше вълнението, изписано върху лицето на Джос. — Е, значи всички сме тук. И нашият преследвач, надявам се?
— Дори го виждаме — съобщи Сандра. — В момента е на няколко коли зад Хелън.
— Това е лудост — обади се Хелън. — Някоя от вас има ли нещо, което бихме могли да използваме като оръжие, ако се наложи? Чадър? Или нещо друго?
— Аз имам спрей — каза Сандра.
— Уау, наистина ли? — подвикна до нея Джос.
Сандра посочи към верижката на ключа в стартера, на която висеше масивно метално флаконче.
— Имам кучешка верига в жабката — намеси се Лорна. — Ако я развъртиш силно, може да стане сериозно оръжие.
— Лорна, има ли нещо, което искаш да споделиш с нас? — пошегува се Сандра. — Защо държиш кучешки синджир в колата си?
— Какво? — не разбра Джос.
Спътничката й се засмя и прошепна:
— За самозащита е.
— За такива случаи — отвърна Лорна. — Човек никога не знае кога близък приятел ще го помоли да го отърве от преследвач.
Всички избухнаха в смях.
— Е, добре, изключвам — съобщи Хелън. — Това е последният ви шанс да се откажете.
— Няма начин! — сряза я Лорна.
— С теб сме — увери я Сандра и за своя огромна изненада, установи, че и последните следи от страха й бяха изчезнали без остатък.
Улицата пред тях беше тъмна, а нощното небе бе обсипано със звезди, които можеха да се видят само на открито и отдалечено от града място.
Трябваше да се действа бързо. Точно според плана, Хелън рязко натисна спирачките, обръщайки колата напряко, Джос закова толкова близо до нея, че Сандра се учуди как така не ожулиха калника на BMW-то. Лорна спря на достатъчно разстояние, за да не остави възможност на злополучния преследвач да обърне, преграждайки пътя му за бягство, освен ако не искаше да скочи в реката.
Всички оставиха фаровете включени, така че Сандра би могла да се закълне, че в този момент вижда как непознатият съзерцава водата.
После всичко се случи толкова бързо, че нямаше време да се замислят. Те изскочиха от колите и заобиколиха мъжа.
Джос хвърли ключовете към Сандра и каза:
— Не знам как да се оправя с това нещо.
Сандра свали капачката на спрея и застана в готовност.
— Знаех си, че си ти. — Гласът на Хелън трепереше от ярост. — Защо ме преследваш?
Той също излезе, като държеше ръцете си така, че да ги виждат. Или това му се бе случвало и преди, или пък се бе нагледал на полицейски екшъни по телевизията. Като всички тях.
— Уау, ама и вас си ви бива. — Стоеше пред жените изправен, висок около метър и шейсет. Лицето му беше приветливо и приятно като на актьор от сапунен сериал, а косата му бе толкова руса, че почти се сливаше с цвета на кожата му.
Не изглеждаше чак толкова опасен.
— Кой си ти — настойчиво попита Лорна.
— Казва се Джералд Паркс — отговори вместо него Хелън. — И е фотограф, който се опита да ме изнудва.
— Не съм фотограф. Аз съм частен детектив.
— И откога? — изненадано го изгледа Хелън.