Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Сандра усети как тялото на Хелън се стегна.
— Е, в момента тя си е вкъщи. Първо се отби в апартамента на онази Рафърти и прекара известно време с приятелките си.
— Случи ли се нещо необичайно?
Дори на светлината от фаровете Сандра забеляза, че лицето на Джералд почервеня.
— Нищо. Всичко е нормално.
В слушалката се чу женски глас, но беше невъзможно да се разбере какво говореше.
Паркс хвърли поглед към Хелън.
— Това е всичко.
— Ясно. Чао. — Джим изключи телефона си.
Сандра беше отвратена. Какъв гадняр беше тоя Захарис! Имаше такава страхотна съпруга, а се забъркваше с други жени. И имаше наглостта да наеме частен детектив да я следи, докато й изневеряваше. Свиня!
И това мазно чао, което категорично го поставяше в категорията на подлеците.
— Не искам да се прибирам вкъщи — тихо каза Хелън.
— Можеш да дойдеш у нас — предложи й Сандра. — Какво ще кажете, ако всички отидем в апартамента ми и обсъдим положението?
— Много добре — обади се Джералд, за чието присъствие за момент съвсем бе забравила.
— Не се отнася за теб — отряза го Лорна. — Да не си се побъркал?
Хелън се обърна към него:
— Какво си му донасял за мен?
Той срещна погледа й.
— Само това какво правиш, къде ходиш, с кого се срещаш и за колко време. Нищо повече не е искал от мен.
— Казвал… — Жената се поколеба и прочисти гърлото си.
— Казвал ли си му нещо друго?
— Като например това, че името ти всъщност не е Хелън и никога не си ходила в Охайо, а още по-малко си родена там? — Джералд поклати глава, без да откъсва очи от лицето й. — Не съм му го докладвал. Все още.
Глава 19.
— Какво ще кажеш за малко чай? — предложи Сандра, фокусирала цялото си внимание върху Хелън. — Изглеждаш така, сякаш една чаша ще ти се отрази добре.
— Благодаря — кимна Хелън. — Оценявам онова, което направихте за мен. — Погледна към Джос и Лорна, които бяха насядали около нея на големия диван.
— Поеми си дълбоко дъх — посъветва я Лорна. — Прекара кошмарна нощ.
— Добре съм.
Сандра се върна с чаша чай, която подаде на Хелън, преди да седне на пода пред нея.
— Виж, можеш да останеш тук колкото поискаш, ясно?
Другата се усмихна мрачно.
— Благодаря ти, но довечера ще се прибера. Рано или късно ще трябва да се изправя лице в лице с него.
— Не е ли Джим този, който трябва да застане пред теб? — обади се Джос. — Нали той е наел частен детектив да те следи.
Хелън повдигна рамене.
— Щях да съм много по-уверена, ако детективът не бе открил доста пикантна история за мен. — Тя повдигна вежди. — Сега не искам да се преструвате, че не знаете за какво става въпрос.
— Не си длъжна да ни разказваш нищо, ако не искаш — увери я Лорна, въпреки че изгаряше от любопитство какво имаше предвид Джералд, когато каза, че Хелън не е… ами, не е Хелън.
— Наистина — съгласи се Сандра, а Джос само кимна.
— Момичета, вие сте лъжкини — леко се засмя Хелън. — Но честно казано, ще ми бъде от полза, ако излея душата си. Крия го от доста време. — Отпи глътка чай, докато другите очакваха със затаен дъх да продължи. — Джералд е прав. Името, което са ми дали при раждането ми, е Елън. Елън Сътън.
— Та то е почти едно и също! — възрази Джос.
— Това не е цялата история. Израснах в Чарлс Таун, Западна Вирджиния, недалеч от хиподрума. Не беше… особено забавно. Много пъти ми се е налагало да ходя на училище пеша, буквално боса.
— О! — Джос изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.
Лорна имаше същия вид.
Но Хелън вдигна ръка.
— Не, не. Никакво състрадание. Просто ви разказвам истината. И както ви е известно, в момента живея доста охолно, така че няма защо да ми съчувствате. Както и да е, ще се задоволя да кажа само, че водехме труден живот. Поне така беше за моето семейство, не е задължително да важи и за другите. Но баща ми беше алкохолик и се отнасяше много грубо с мен и майка ми. Когато тя почина, докторът каза, че е получила удар, но аз съм готова да се закълна, че истинската причина бяха многобройните побои. — Отпи още една глътка чай и Лорна забеляза, че ръката й, с която държеше чашата, трепери.
— Това някога създавало ли му е проблеми? — попита Сандра.
— По дяволите, не! — отвърна с нехарактерна за нея рязкост Хелън. — Нещата там не стават по този начин. За съжаление, не мога да докажа вината му. Въпреки че определено беше виновен за мизерния й живот по време на брака им. — Тя сви рамене. — И все пак тя сама избра своя ад. Както всички ние впрочем.