Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Лорна си спомни за предишните си връзки, някои от които бе поддържала излишно дълго само защото бе прекалено пасивна или пък твърде силно се бе страхувала от самотата.
— Както всички нас — съгласи се тя.
Сандра поклащаше глава, загледана някъде надалече.
А Джос само ги наблюдаваше.
— Но какво е онова нещо? Миналото ти ли е единственото, което злополучният детектив е успял да изрови за теб? — попита Лорна. — Защото, ако трябва да бъда съвсем откровена, очаквах да чуя нещо много по-скандално.
Хелън се засмя.
— Е, не съм убила никого. Работата е там, че си измислих история, която изобщо не беше моята. Съчиних свое собствено минало, което започваше от Средния запад и минаваше през починали родители, които винаги са ме подкрепяли. Представях се за душата на компанията и първа подгласничка на най-популярното момиче в училище.
— Първа подгласничка? — учудено я погледна Сандра. — А защо не за кралицата през цялото време?
— Е, трябваше да изглежда правдоподобно — усмихна се Хелън. — Да придам привкус на разочарование на измислената си история.
— На мен ми изглежда много забавно! — обади се Джос. — Всички трябва да го правим, само че преди това е задължително да решим на кого бихме искали да приличаме. Тогава хората щяха да бъдат много по-щастливи.
— И когато се е появил Джим, ти си работила в „Гарфинкълс“, така ли? — върна я към темата Лорна.
Хелън кимна:
— И все още учех.
— Значи всичко е свършило като в приказката за Пепеляшка — продължи Лорна. — Искам да кажа, в известен смисъл. Получила си своя замък, макар да не си срещнала принца.
— О, в началото ми изглеждаше като истински принц — отвърна Хелън, усмихвайки се на някакъв приятен спомен. — Всъщност той не е толкова лош, дори и сега. През повечето време е добър човек. Само че не става за съпруг.
Лорна потисна импулса си да извика: „Но той е наел частен детектив да те следи!“, защото, щом приятелката й бе избрала да остане с такъв негодник, не беше нейна работа да я съди.
Сама бе търпяла различни негодници за много по-малко пари и престиж, отколкото Хелън бе получила от сделката.
— Продължавам да очаквам нещо много по-драматично и шокиращо — подразни я тя. — Лично аз не бих си купила вестник заради такова заглавие.
— Какво ще кажеш за това, че бях заловена да крада от магазин „Ормондс“? — попита Хелън, повдигайки вежди.
Джос едва не се задави.
Челюстта на Лорна увисна от изумление.
А Сандра… Малко странно беше, че изобщо не изглеждаше изненадана.
— Е, забравете за чая. Тази история е подходяща за по една маргарита. Всички ли участват?
Естествено, участваха всички.
— Ти сериозно ли говориш? — попита Джос, щом домакинята се изнесе към кухнята, за да приготви жадуваните питиета.
Хелън кимна утвърдително.
— Беше липса на вярна преценка. Момент на ярост, защото Джим бе блокирал кредитните ми карти и аз реших да го пратя по дяволите, тъй като нямаше право да ме оставя боса. Така че излязох от магазина, обута в чифт на „Бруно Мали“. Оставих им обувките си на „Джими Чу“, но очевидно в „Ормондс“ бартерът не минава. — Опитваше се да говори спокойно, въпреки че лицето й пламтеше. — Но кой да знае?
— И те хванаха? — обади се Лорна, невярваща на ушите си.
Приятелката й смръщи лице.
— Ами, да. Както вече казах, беше глупост от началото до края. А сега — продължи, а раменете й някак се отпуснаха — вие знаете най-съкровените ми тайни. Вече сте наясно защо ще си имам проблеми, ако… всъщност, когато Джим научи. Ще бъде публично опозорен, щом се разчуе, че миналото на съпругата му, публикувано в множество каталози за благотворителност, се е оказало измислица.
— Мислила ли си някога да го напуснеш? — предпазливо попита Сандра, влизайки в стаята с три чаши. Подаде едната на Хелън. — Не казвам, че трябва да го направиш. — Раздаде останалите питиета.
— О, естествено, че трябва — махна с ръка Хелън и отпи глътка, преди да продължи: — Господи, ако слушах неговата версия, щях да се запитам защо, по дяволите, тази глупачка не се е разделила с него преди години, вместо да се стресира, живеейки с лъжите си толкова време. — Изсмя се сухо. — А отговорът е, че съм прекалено слаба. Или поне бях. Напоследък често обмислям идеята. Разводът не е чак толкова лошо нещо, каквото беше по-рано. Ако се разделим сега, той би могъл да запази шанса си за издигане в политиката.