Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Ооооооо! — кимна Джос. — Сега схванах. Да, наистина трябва да е било доста потискащо.
— Така е — кимна убедително Лорна. — Съжалявах, че не съм го разбрала по-рано. — Очите й срещнаха тези на Хелън.
След като се увери, че никой не ги наблюдава, Хелън само с устни изрече въпроса:
— Майк гей ли е?
Лорна кимна и изкриви лице в гримаса. Горката Сандра. Ето я тук, влюбена до ушите в това момче, вероятно въобразявайки си, че най-сетне е срещнала Единствения, а в крайна сметка сърцето й щеше да бъде разбито.
— Дори мога да си представя как си се чувствала тогава — обърна се към нея Сандра. — Честно казано, ако не познавах Майк от толкова дълго време, и аз щях да се притеснявам от същото.
— Той с много момичета ли излизаше, докато бяхте в гимназията? — попита Хелън.
— Не, но само защото беше дебел. Или както би се изразил той — поради предизвикателствата на теглото. Момичетата в нашето училище не обръщаха никакво внимание на момчетата, които не изглеждаха страхотно или пък нямаха много пари, така че винаги беше сред губещите още при раздаването.
— Е, нали сега се срещате често — намеси се Джос. — Няма ли някои свободни приятели?
Сандра поклати глава.
— Доколкото мога да кажа, повечето му приятели са жени. Това направо ме подлудява.
— И аз не бих издържала — съгласи се Джос. — Предпочитам да съм с мъж, който е по-скоро самотник. Нали се сещате, онзи мрачен, затворен тип.
— Това значи, че си търсиш белята — обади се Хелън, мислейки за собствения си мрачен и затворен съпруг. Но женитбата й беше в едно от тъмните кътчета на душата й, което не искаше да разглежда отблизо точно в този момент. — Повярвай ми, много неща могат да се кажат за любезния счетоводител, който кара обикновена кола и винаги помни рождения ти ден.
— Амин — съгласи се Лорна.
— Точно за такъв е омъжена сестра ми — заяви Сандра. — Е, само дето е банкер. И колата му не е обикновена, защото е немска. Но наистина е любезен.
— Само това има значение. Хубаво е, че сестра ти е бременна, нали?
Сандра кимна:
— О! Помните ли как разбрах, че е била осиновена?
— Да.
— Ами излезе, че тя често пред родителите ни е залагала на картата: „Вие не ме обичате колкото Сандра, защото съм осиновена“.
— Тя ли ти каза това? — попита Лорна.
Сандра се протегна към снакса и отново кимна.
— Призна ми го. — Известно време дъвчеше мълчаливо, накрая продължи: — Беше съвсем искрена.
— Това потисна ли те? — не преставаше да я разпитва Лорна.
— Напротив. Накара ме да се почувствам страхотно. През всичките тези години си мислех, че са по-привързани към нея, а се оказа, че просто са се опитвали да й вдъхнат увереност. — Засмя се. — При това сестра ми изобщо не беше депресирана. Просто ги е разигравала, за да спечели доверието им, да изкопчва от тях повече пари и така нататък. И всички са доволни.
— И досега си живяла, без да си даваш сметка за това? — поклати глава Джос. — Като в треторазреден филм. Как е възможно подобни неща да се случват в реалния живот?
— О, нямаш представа какви ужасии се случват в реалния живот — обади се Хелън.
— Не е ли това действителността? — Лорна се изправи. — Кой иска още вино? Ще отворя бутилката, която донесе Джос. Сандра, имам газирана вода, така че бихме могли да разредим твоето наполовина. И аз ще го пия така.
— Нямам нищо против да опитам — съгласи се Хелън.
— Без мен — обади се Джос. — Доста време ми отне, докато навърша двайсет и една. Искам моето чисто.
— Имаш го, момичето ми — засмя се Лорна и се отправи към кухнята, за да приготви питиетата.
— Интересува ме едно нещо — обърна се Сандра към Хелън. — Въобразявам ли си, или напоследък си отслабнала? Да не спазваш някаква диета?
— Не, не — отрече Хелън, опитвайки се да говори нехайно, въпреки че действително не се чувстваше добре. Пое си въздух дълбоко, с диафрагмата, както я учеше учителят й по йога. И продължи, повдигайки рамене: — Просто… нерви.
Всички сякаш се приближиха към нея, в това число и Лорна, която носеше подноса с напитките.
— Значи така — каза тя, като постави таблата върху масата и подаде една от чашите на Хелън. — Какво става?
— Нищо.
Лорна огледа компанията и отбеляза:
— Струва ми се, че не си добре, миличка. Миналата седмица изглеждаше уморена, а днес си и уморена, и притеснена. Случило ли се е нещо?