Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Можеш да ни се довериш, ако искаш да поговориш за това — пристъпи към нея Джос и обви с ръка раменете й.
В този жест имаше нещо толкова мило, толкова успокояващо, че Хелън усети как очите й се навлажниха.
— О, не, не, всичко е наред — присъедини се и Сандра, като я обгърна, и преди да се усети, Хелън се озова, хлипайки, в една огромна прегръдка.
Колкото и зле да се чувстваше, нямаше да й навреди да даде воля на сълзите си. Най-сетне. Време беше да излее всичко — цялата болка, която се бе трупала в нея през годините, през целия й живот.
— Съжалявам — каза накрая, като се отдръпна. — Нещо се размекнах тази вечер.
Три чифта разтревожени очи се впериха в нея.
— Как можем да ти помогнем? — попита Лорна.
Хелън се поколеба. Явяваше се възможност да сподели за човека, който я преследваше, без никоя от тях да й се присмее или да махне пренебрежително с ръка. В края на краищата именно Лорна беше тази, която го бе забелязала първа и я бе предупредила.
Но от друга страна, ако им разкажеше всичко, те щяха да се притеснят, а точно това й се искаше да избегне.
— Наистина си объркана — каза Сандра и се притисна към нея. — И преди съм ставала свидетелка на подобно нещо. В началото реши да споделиш с нас, но после се отказа.
Хелън не се въздържа и се засмя.
— Трябвало е да станеш психолог. Хората щяха да ти звънят на импулсен телефон и щеше да натрупаш цяло състояние.
Лицето на Сандра пламна и приятелката й веднага съжали, задето се бе пошегувала с тревогата й за нея.
Но преди да успее да каже нещо, се намеси Лорна:
— Защо се страхуваш да говориш за това?
— Не се страхувам — опита се да се оправдае Хелън и огледа жените. Те бяха приятелки.
Нейни приятелки.
— Всъщност да, страх ме е — призна неохотно. — Лорна, спомняш ли си, когато ми се обади преди няколко седмици и ми каза, че според теб някой ме следи?
— Разбира се.
— Е, беше права.
— Така ли? — погледна я с широко отворени очи Лорна. — Бях сигурна. Този кучи син чакаше отвън всеки път, когато ти идваше, а аз се опитвах да се убеждавам, че е просто съвпадение или пък че някаква секта прави сбирките си по същото време. — Поклати глава: — Кой е той? Хайде да излезем и да го изобличим. — Изглеждаше наистина готова да скочи и да действа.
— Я чакайте малко! За какво говорите вие двете? — попита Сандра и челюстта й увисна от удивление. — Да не би да имате предвид мъжа, за когото ме попита още първата вечер, когато се върнах за чантата си?
Лорна кимна утвърдително.
Сандра подсвирна тихо.
— Е, кой е той? — поиска да узнае Джос. — И защо изобщо някой би те следил?
— Съпругът й е доста влиятелен човек — търпеливо подхвана Сандра. — Може би един ден ще се кандидатира за президент.
Хелън усети, че отново й става зле.
— Знам какво мислите — заяви младата жена, без да се опитва да звучи самоуверено. — Смятате ли, че някой я преследва, за да се опита да я улови в крачка? — Обърна сините си очи към съпругата на известния сенатор: — Това ли предполагаш?
— Нямам представа. Сигурна съм само, че е човек, който знае къде живея. Когато излизам от къщата, той се появява след няколко пресечки, а когато се прибирам, обикновено изчезва, преди да стигна до нашата улица. Винаги е зад мен, затова нямам възможност да се обърна и да видя къде отива.
— Не и без каскадьор, опитен в маневрите — съгласи се Джос, смръщила вежди. — Във Фелинг познавах един човек, който бе ненадминат в работата си. Когато дойдоха в съседния град да снимат „Камионът беглец“, веднага му предложиха да работи за тях.
Хелън само се усмихна на мисълта за хората в малкия град на Джос, които бяха въодушевени от филм със заглавието „Камионът беглец“. Очевидно мястото не се различаваше от онова, откъдето идваше самата тя. Е, разбира се, имаше група от интелектуалци, група от артисти и групи от различни съсловия, но бяха толкова малки, че в повечето време оставаха незабележими. Ако филмът се излъчваше по телевизията там, щеше дотолкова да прикове всеобщото внимание, че всеки хулиган би могъл да проникне в която и да било къща, без да бъде заловен.
— Предполагам, че никога не си правила рисковани маневри с колата си? — намеси се Сандра.
— Едва ли — разсмя се Джос. — Затова пък наблюдавах непрекъснато.
— И това може да ни е от полза. — Сандра вдигна чашата с вино към устните си, но беше спряна от неочакваното възклицание на Лорна: