Клубът на анонимните шопинг маниачки

— Сега ни разкажи за този мъж, заради когото отслабна толкова много — обърна се Джос към Сандра, зарови ръка в снакса и я загледа в очакване.

— Първо, дръж тези неща далеч от мен — усмихна се Сандра и отмести купата настрани.

— Те са печени — успокои я Лорна.

— Така ли? — Сандра протегна ръка, после бързо я отдръпна. — Не бива да започвам. Три хапки са едно, трийсет — нещо съвсем друго. Няма да мога да спра.

— И аз съм същата — обади се Хелън, въпреки че имаше много чувствителен стомах и се усещаше зле винаги, когато хапнеше малко повече от каквато и да било храна. Доста жени й завиждаха заради способността й без усилия да съхранява стройната си фигура, но бе много неприятно усещането за болка през половината време. Стресът само влошаваше нещата. А тази вечер беше като кълбо от нерви. — Разказвай, Сандра — каза, насилвайки се да говори и да се държи нормално. — Няма да обсъждаме вредата от снакса. Искаме да чуем за момчето.

— Е, добре — очарователно се изчерви Сандра, въпреки че контрастът със зеленикавата коса по-скоро разваляше ефекта. — Както ви казах, познаваме се от гимназията. Тогава и двамата бяхме доста пълни. И никой не ни обръщаше внимание. Но сега биха останали изумени, ако можеха да видят Майк.

— Така ли се казва? Майк? — обади се Джос.

Сандра кимна.

— Майк Лемингтън. — Лицето й отново пламна. Момичето очевидно беше доста хлътнало, щом само мисълта за него или дори неговото име му действаха така. — Изглежда страхотно. Имам предвид, наистина прилича на модел.

— Мога да потвърдя това — каза Лорна, усмихвайки се на очевидната гордост на Сандра. Но нещо в тази усмивка приличаше на… съжаление? — Идваха заедно в ресторанта. Много е красив. И приятен.

— Това е най-хубавото. Толкова е мил и чувствителен… Разговаряме и се смеем с часове. — Леко въздъхна. — Напълно в стила на чувствителната му природа.

— А ти сигурна ли си, че не е малко прекалено в стила на женската природа? — предпазливо подметна Лорна. За Хелън вече бе ясно, че се опитва да насочи разговора към нещо, което очевидно бе убягнало на Сандра.

— Какво имаш предвид? — попита Сандра, видимо объркана.

— О, нищо особено — присви рамене Лорна. — Само че и аз някога се срещах с един, който изглеждаше съвършен. Нали се сещаш — чувствителен, красавец, всичко, каквото би могло да се желае. Само дето накрая се оказа, че е гей.

— О, господи! — шокирано я изгледа Сандра. — Колко ужасно е било за теб.

— Беше. Наистина. И лошото е това, че бях пропуснала всички признаци. При това — очевидни.

— Не искам да звуча като наивница, но щом е бил гей, за какво му е било да се среща с теб? — учуди се Джос.

Лорна повдигна рамене.

— Сигурно е искал да има брада.

— А? — зяпна срещу нея момичето.

— За прикритие — поясни Хелън. — Излизал е с жена, за да го мислят останалите за нормален.