Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Чакайте! Никой да не пие.
Остави обратно чашата толкова рязко, сякаш бе видяла хлебарка в питието.
Джос обаче се наведе напред и отпи, преди да я сложи на масата.
А Хелън не можеше да се насили да пие, защото й се повдигаше дори само при мисълта за това.
— Какво има? — попита Сандра. — Уплаши ме почти до смърт.
— Съжалявам, но ми хрумна една идея. При това страхотна идея. — Стана и се отправи към кухнята, като пътьом угаси осветлението.
— Да не си се побъркала? — раздразнено подвикна Сандра.
— Къде отиваш?
Но Хелън вече се бе досетила за намеренията й.
— Там ли е?
Лорна се върна с вид на котка, дебнеща канарче.
— Всъщност да.
— Какво мислиш да правиш? Да се изправиш срещу него? — попита Сандра.
— Не — отвърна Лорна.
— Той ще си тръгне — бързо подметна Хелън.
— Точно така.
— Какъв е замисълът? — нетърпеливо ги погледна Джос. — Да позвъним в полицията?
— Вече го правих веднъж — каза Хелън. — Не могат да сторят нищо, освен ако не ме нападне или не направи опит да ме убие.
— Не можем да го допуснем! — извика момичето.
— Няма — увери я Лорна. — Просто ще го въвлечем в собствената му игра.
— Ооо! — кимна Сандра. — Вече разбирам накъде биеш.
— Накъде? — попита Джос, напълно объркана. — Чувствам се като глупачка, задето не схващам нищо.
— Добре де, ето какъв е планът. — Лорна седна пред тях и заговори тихо, въпреки че нямаше никаква опасност непознатият да ги чуе от улицата. — Първо, ще осигурим конферентна връзка между четирите мобилни телефона.
На Хелън започваше да й харесва.
— Добре…
— После тя ще излезе първа. Той ще я последва, нали?
— Несъмнено — сухо отвърна Хелън.
— Чудесно. — Лорна се обърна към Джос: — Имаш ли кола?
— Не, ползвам градския транспорт.
— Е, в такъв случай ще вървиш с Хелън и ще държиш обстановката под око.
— Но дали ще тръгне след нея, ако в колата има и друг? — обади се Сандра.
— Разумен въпрос. — Лорна погледна Хелън. — Как мислиш?
— Нямам представа. Досега винаги съм била сама. Може би не бива да рискуваме.
— Аз съм доста нервна, когато шофирам — намеси се Сандра. — Джос би могла да кара моята кола. Ако няма нищо против, естествено.
— Разбира се.
— Чудесно! — Очите на Лорна блестяха от вълнение. — В такъв случай, вие двете излизате след нея, като следите за всяко негово движение, което Хелън не би могла да види, а аз ще бъда след вас, за да мога да го проследя, ако промени маршрута си.
— Това е лудост — отбеляза Сандра, — но ми харесва.
— На мен също — каза Лорна и отново се обърна към Хелън: — Допускаш ли, че ще те последва надолу към Ривър Роуд, около „Исуърти“? Доста далеч е от основните пътища.
— Следеше ме по магистрала 270 до Фредерик, зави по 355 към Джърмантаун и успя да продължи гонитбата чак до Уисконсин Авеню. — Тя кимна уверено. — Сигурна съм, че ще ме проследи до Потомак. Просто е като детска игра.
— И звучи като такава — съгласи се Лорна. Стана отново, взе лист хартия и химикалка и започна да рисува импровизирана карта. — Всички ли познават добре района около шлюзовете?
— Някога ходех на езда там — каза Сандра.
— А аз съм си определяла романтични срещи с Джим — съобщи Хелън. — Имам предвид някога, когато все още бяхме гаджета.
— Знаете ли онази част от Сидънс Роуд, която се извива така? — Нарисува необичайно двойно D, за да придаде формата на пътя, и всички кимнаха утвърдително. — Замисълът ми е Хелън да спре тук. — Отбеляза мястото си. — Сандра и Джос ще блокират изхода от изток, а пък аз — от запад. Няма да има друг начин да се измъкне, без да се блъсне в някоя от колите или да поеме към реката.
— А ако все пак избере да се блъсне в някоя от нас? — попита Джос.
— Хм — пощипна брадичката си Лорна. — Разумен въпрос.
Хелън бе харесвала идеята, докато момичето не бе обърнало вниманието им на този очевиден и сериозен проблем. Не искаше никой да пострада, още по-малко пък заради нея.
— Тогава или аз, или Джос ще държи телефона си свободен, за да можем да позвъним на 911, ако се наложи — предложи Сандра.
Лорна щракна с пръсти.
— Идеално.
— Аз участвам — каза Джос.