Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Ще ме прощавате, ако ви назидавам, но това е последният ми шанс да ви дръпна една лекция.
Куентин седеше срещу Фог в кръга — всички бяха насядали на гладкия под. Двете бутилки едновременно стигнаха при него и той отпи юнашки от всяка.
— Понякога се питам дали на човека наистина му е било писано да открие магията — разприказва се директорът. — Не ви ли се струва прекалено съвършено? Ако животът ни учи на нещо, то е, че само желание не стига. Лозето не иска молитва, иска мотика. Езикът е строго разграничен от реалността, която е своенравна и непреклонна, и не се интересува какво мислиш или говориш за нея. Вие се спогаждате с нея и си живеете живота.
Малките деца не го знаят. Магическо мислене, така го е наричал Фройд. Научим ли се да мислим другояче, преставаме да бъдем деца. Разделението, дума — предмет е незаменим факт, върху който се гради животът ни на възрастни.
Но в разгара на магията тази граница се размива, пропуква се. Дума и предмет преливат едно в друго и се спояват. Езикът се омешва със света, който описва.
Понякога чувствам, че попадам на неизправност в системата, а вие? Късо съединение? Грешка в категорията? Непонятна гайка? Възможно ли е магията да е познание, от което е по-добре да се отречем? Кажете ми: може ли човек, който прави заклинания, да порасне истински?
Той замлъкна. Никой не отговори. Какво да кажат, дявол го взел? Пет години се обучаваха, сега ли намери да ги хока?
— Развил съм една теорийка, която ще изложа тук с ваше съгласие. Какво според вас ви прави магьосници? — Пак последва мълчание. Фог вече навлизаше в територията на риторичните въпроси. Тонът му омекна. — Дали е вашата интелигентност? Вашата храброст и доброта? Вашата уникалност?
Може би. Кой знае. Аз обаче ще ви кажа друго: според мен сте станали магьосници, защото сте нещастни. Магьосникът е силен, защото изпитва болка. Чувства разликата между истинската същност на света и начина на възприемането й. За какво ви е онова нещо, дето тупти в гърдите? Магьосникът е силен, защото страда повече от другите. Неговата рана е негова сила. Много хора цял живот носят тази болка в себе си, докато те не я убият, или тя тях. Но вие, другари мои, намерихте изход: да използвате болката. Да я изгаряте като гориво за светлина и топлина. Научихте се да скършвате света, който се е опитал да ви скърши.
Куентин насочи вниманието си към точиците светлина, блещукащи тук-там на сводестия таван, оформяйки непознати съзвездия — все едно бе на чужда планета и съзираше звездите от нов, странен ъгъл.
Някой се прокашля. Фог продължаваше:
— Просто в случай че това е недостатъчно, всеки от вас ще напусне това помещение със застрахователна полица: с пентаграма на гърба. Петолъчка с изящни завъртулки, която на всичкото отгоре е затворническа килия за малко, ала доста злобно създание. Технически го водим какодемон — "зъл демон". Надъхани скандалджии са и кожата им е твърда като желязо. Ще дам на всекиго парола, с която да освободи своето другарче. Казвате думата и той изскача и се бие за вас до смърт — неговата или на противника ви.
Фог скръсти ръце на колене и ги погледна, все едно им беше съобщил, че цяла година ще получават привлекателни и полезни канцеларски материали от "Брейкбилс". Джорджия колебливо вдигна ръка.
— Това… по избор ли е? Така де, само аз ли се притеснявам, че гневен демон ще ми шава под кожата?
— Щом ще се тревожиш, Джорджия, да се беше записала в девически пансион. Не се притеснявай, гадинката ще бъде адски благодарна, когато я пуснете на свобода. Бива я само за един бой обаче, тъй че мъдро избирайте момента. Впрочем, ето още една причина да сме тук: какодемон не може да се призовава в Кордона. Затова ви дадох бърбън — така ще ви боли, че майката си трака. Кой е пръв? Или да започваме по азбучен ред?
На другата сутрин в десет часа се проведе по-стандартна церемония в най-голямата и величествена аудитория. Трудно беше да си представиш по-умърлушена група абсолвенти, които очевидно ги държеше махмурлукът. Беше един от редките поводи, когато до кампуса се допускаха родители и магиите бяха строго забранени. Болката от петолъчката ги измъчваше не по-малко от махмурлука. Куентин имаше чувството, че гладни насекоми са налазили гърба му като деликатесна мръвка. Освен това прекалено остро съзнаваше, че майка му и баща му са седнали на десет реда зад него.