Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Какво да правя? — попита Келър.
— Остави я да си върви.
— Защо?
— Защото човекът, който отвори багажника на онзи мерцедес, наблюдава, за да види дали я следят.
Кристофър огледа улицата. Същото направи и Алон. От двете страни на улицата имаше ресторанти, като всички обслужваха богата клиентела от туристи, а тротоарите бяха претъпкани с пешеходци. Всеки от тях можеше да носи ключа за мерцедеса.
— И сега какво? — попита Келър.
— Ще чакаме.
— Какво?
— Ще разбера, когато го видя.
— Джебчии и обирджии?
— Нещо такова.
Кристофър се загледа в мерцедеса, но Габриел оглеждаше кулинарния кошмар, който представляваше горната част на Дюк Стрийт: „Пица Хът“, „Гарфънкъл“, нещо, наречено „Пюър Уофъл“, каквото и да означаваше това. Най-класното заведение на улицата беше „Бела Италия“ — верига ресторанти, пръснати из целия град, и точно там най-накрая се спря погледът на Алон. В този момент мъж и жена, с няколко години разлика във възрастта, тъкмо излизаха от него, вероятно след като се бяха нахранили. Мъжът носеше шапка от непромокаем плат, за да се предпазва от лекия дъжд, а жената се взираше в дамската си чанта, сякаш бе скрила в нея нещо необичайно. По-рано същия ден в изложбената зала на галерия „Кортоулд“ тя държеше пътеводител, отворен на грешна страница, а мъжът бе със слънчеви очила. Сега изобщо не носеше очила. След като помогна на жената да се настани на предната пасажерска седалка на мерцедеса, той заобиколи откъм страната на шофьора и седна зад волана. Двигателят стартира толкова шумно, че човек имаше чувството, че улицата се разтресе. После колата потегли рязко със силно свистене на гумите и се понесе с пълна скорост по Оксфорд Стрийт в мига, в който светофарът светна червено.
— Добре изпълнено — отбеляза Келър.
— Така е — отвърна Алон.
— Да се опитам ли да го проследя?
Габриел бавно поклати глава. „Добри са — помисли си той. — Московският център е добър.“
„Грандхотел Бъркшър“ не беше нито голям, нито се намираше в очарователното графство Бъркшър. Той се издигаше в западната част на Кромуел Роуд, в края на редица от олющени еднотипни къщи от едуардианската епоха, като от едната му страна имаше продаващ с отстъпка магазин за електроника, а от другата — подозрително на вид интернет кафене. Габриел и Келър пристигнаха в полунощ. Те нямаха резервация, нито багаж — той още бе в тайната квартира на Бейзуотър Роуд, която Алон предположи, че е под руско наблюдение. Той плати в брой за две нощувки и каза на дежурния администратор, че двамата със спътника му не очакват гости и не искат никой да ги безпокои, включително и за почистване на стаята. Администраторът не намери нищо необичайно в искането му „Грандхотел Бъркшър“, или ГХБ, както накратко го наричаше персоналът, обслужваше хора, които обичаха да вървят по неотъпкани пътеки.
Стаята им беше на най-горния — четвъртия — етаж и осигуряваше снайперистки изглед към улицата. Габриел настоя първи да поспи Кристофър. После седна пред прозореца с пистолет в скута и подпрени на перваза крака, като непрестанно си задаваше пет въпроса. Защо руското разузнаване бе действало толкова дръзко, че да отвлече любовницата на британския министър-председател? Защо бяха поискали да се плати откуп, когато парите определено не бяха това, което искаха? Защо бяха убили Маделин? Къде беше нейното семейство? И колко знаеха Джонатан Ланкастър и Джеръми Фалън? Обаче все не успяваше да намери задоволителни отговори. Можеше само да прави обосновани предположения, умозаключения, но нищо повече. „Трябва да обера още няколко джоба — помисли си той — и ако е необходимо, да извърша един-два грабежа.“ И после какво? Сети се за старата синядора и нейните предсказания за негов стар враг и града на еретиците на изток.
Никога не трябва да стъпвате там. Ако го направите, ще умрете…
Точно тогава един камион за доставка на вестници спря с остро скрибуцане пред магазина на „Теско Експрес“, който бе на отсрещната страна на улицата. Габриел погледна часовника си. Беше почти четири часът, време бе да събуди Кристофър и да поспи и той самият няколко часа. Вместо това взе томчето на Едуард Форстър, което бе взел от стаята на Маделин, отвори го на произволна страница и започна да чете:
Целия следобед някаква сложна игра се играеше нагоре-надолу по склона. Луси трудно разбра какво представляваше тя и как точно бяха разпределени играчите…