Японският любовник

Ирина получи есемеса, докато седеше в кабинета на Ханс Войт заедно с Катрин Хоуп, Лупита Фариас и двете началнички на звеното за медицински грижи и подкрепа, където обсъждаха въпроса за доброволната смърт, евфемизъм, заместващ забранената от директора дума "самоубийство". На регистратурата бяха засекли зловеща пратка от Тайланд, която лежеше върху бюрото на директора като доказателство. Беше адресирана до Хелън Демпси, живееща в трето ниво, на осемдесет и девет години, с рецидивиращ рак, без близки и желание да изтърпи отново химиотерапията. Указанията сочеха, че съдържанието се поглъща с алкохол и краят настъпва спокойно по време на сън. "Сигурно са барбитурати", каза Кати. "Или отрова за мишки", добави Лупита. Директорът искаше да знае как, по дяволите, Хелън Демпси бе успяла да го поръча, без никой да разбере; нали уж персоналът трябваше да внимава. Щеше да е много неприятно, ако се разчуеше, че в "Ларк Хаус" има самоубийци, това би накърнило катастрофално реномето на институцията. В случай на подозрителна смърт, като тази на Жак Дьовин, те се стремяха да избягват прекалено обстойното разследване, за предпочитане бе да се прескачат някои подробности. Служителите обвиняваха призраците на Емили и нейния син, които отвеждаха със себе си отчаяните, защото всеки път когато някой починеше, било по естествен, било по незаконен път, Жан Даниел, санитарят хаитянец, се сблъскваше с младата жена с розови воали и злочестото ѝ момче. От видението му настръхваха косите. Той бе поискал да назначат една негова сънародничка, фризьорка по необходимост и вуду жрица по призвание, за да ги изпрати в царството на мъртвите, където им беше мястото, но бюджетът на Ханс Войт не достигаше за подобен род разходи, той и без това едва удържаше заведението на повърхността с разни финансови фокуси. Темата не беше особено подходяща за Ирина, която подсмърчаше, защото преди два дни бе държала Неко на ръце, докато му слагаха милостивата инжекция, която сложи край на старческите му болежки. Алма и Сет нямаха сили да бъдат с котарака в този момент, тя – от мъка, а той – от страх. Оставиха Ирина сама в апартамента да посрещне ветеринаря. Не дойде доктор Калет – бил възпрепятстван от възникнал в последната минута семеен ангажимент, а едно нервно и късогледо девойче, което изглеждаше като току-що излязло от университета, но се оказа сръчно и състрадателно: котаракът си отиде, мъркайки, без да разбере. Сет трябваше да отнесе трупа в крематориума за животни, но засега Неко се намираше в найлонова торба във; фризера на Алма. Лупита Фариас познаваше един мексиканец, специалист по препариране на животни, който щял да го направи като жив, напълнен с кълчища и със стъклени очи, или да почисти и полира черепа му, който, поставен върху малък пиедестал, можеше да служи за украшение. Тя предложи на Ирина и на Сет да направят тази изненада на Алма, но двамата сметнаха, че подобен жест нямаше да бъде оценен подобаващо от старата жена. "В "Ларк Хаус" сме длъжни да обезкуражаваме всеки опит за доброволни смърт, ясно ли е?", избоботи Ханс Войт за трети или четвърти път, вперил твърд и предупредителен поглед в Катрин Хоуп, защото към нея се обръщаха пациентите с хронични болки, най-уязвимите. Той подозираше, и с право, че тези жени знаеха повече, отколкото бяха склонни да му кажат. Като видя съобщението на Сет на екрана на джиесема си, Ирина го прекъсна: "Извинете, господин Войт, спешно повикване". Това даде на петте служителки възможността да се измъкнат, оставяйки директора по средата на изречението.