Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Цялото кралско войнство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Цялото кралско войнство

Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:

През 1946 г. Робърт Пен Уорън издава най-известният си роман - Цялото кралско войнство.
    Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
    Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
    Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 249
Перейти на страницу:

„Когато тя влезе, в стаята вече играеха сенките на здрача, но свещите още не бяха запалени, та ми се стори, че очите й са съвсем черни — един поразителен контраст със светлорусите й коси. Направи ми впечатление лекият й вървеж — тя сякаш не ходеше, а се плъзгаше, което й придаваше истинско царствено величие, при все че бе малко по-ниска от среден ръст…

… et avertens rosea cervice refulsit Ambrosiaeque comae divinum vertice odorem Spiravere, pedes vestis defluxit ad imos. Et vera incessu potuit Dea.
… и се извърна, и розова шията блясва, и от главата й дъхат къдриците благоуханни божески лъх, към нозете дълбоко задипля одежда и поличава по хода самата богиня…5

Тъй е писал мантуанецът за появата на Венера, в която по походката разпознал богинята. Тя влезе в стаята и по движенията й аз разпознах богинята, тази, на която бе съдено да стане моя гибел. (Можех само да се надявам на милосърдието божие, но заслужава ли изчадие на ада като мен това милосърдие?) Тя ми подаде ръка и заговори с дълбок, въздрезгав глас, който предизвика у мен усещане, като че гладя с ръка мека мъхеста тъкан, кадифе или козина. Не би могло да се каже, че това е звучен глас, от какъвто обикновено хората се възхищават. Разбирам го, затуй описвам само как подействува този глас на слуховите ми органи.“

Кас описва много старателно всяка нейна черта и пропорция на тялото, един мъчителен опис, сякаш посред „мрака и бедите“ в миг на душевни терзания и разкаяния е трябвало за последен път да хвърли поглед назад, дори с риск да се превърне в статуя от сол.

„Лицето й беше неголямо и малко закръглено. Устата й волева, а устните червени, влажни, полуотворени или готови да се полуотворят. Брадичката малка, но твърдо очертана. Кожата й ми се стори необичайно бяла, особено в здрача, но когато запалиха свещите, забелязах руменина на ланитите й. Косите й, поразително гъсти и съвсем руси, бяха вчесани назад и събрани на кок ниско на тила. Имаше много тънка талия, а гърдите й, естествено високи, твърди и закръглени, стояха още по-високи поради корсажа. Тъмносинята й копринена рокля, както си спомням, беше с голямо деколте, което разкриваше почти целите й рамене и двете вдигнати полукълба на гърдите.“

Така я описваше Кас. Той признаваше, че в лицето тя не била красавица, добавяйки: „Макар то да беше приятно с хармоничните си черти.“ Но косите й били прекрасни и „поразително меки“. „На пипане те бяха по-меки и нежни от всякаква коприна.“ Така дори в минутите на „мрака и бедите“ в дневника се е вмъкнал, въпреки волята на автора, споменът за това, как тези пищни коси са се сипвали между пръстите му. „Но — добавяше той — цялата нейна хубост беше в очите.“

В началото Кас казва, че когато тя влязла в сумрачната стая, очите й му се видели черни. После открива, че е сбъркал и това откритие е първата крачка към грехопадението му. След като се здрависала („здрависа се с мен много естествено и учтиво, а после ме покани да седна отново“), тя казала, че в стаята е много тъмно и че есента винаги идва така неочаквано. После дръпнала звънеца и на звъна се отзовало негърче. „Тя му нареди да донесе свещи и да подтъкне огъня в камината, който почти беше угаснал. Момчето се върна скоро със свещник за седем свещи и го сложи на масата до дивана, на който седях аз. То драсна клечка кибрит, но тя каза:

— Не, аз ще запаля свещите.

Помня всичко, сякаш вчера е било. Седнал на дивана, извърнах бавно глава, за да я гледам как пали свещите. Разделяше ни само малката маса. Тя се наведе над свещника и започна да пали свещите една по една. Наведе се още повече и сега видях гърдите й, повдигнати от корсажа, но спуснатите й мигли скриваха очите й от погледа ми. После вдигна глава и ме погледна право в лицето, застанала над запалените свещи — тогава веднага видях, че очите й съвсем не са черни. Те бяха сини, но с такъв тъмносин цвят, че мога да го сравня само с цвета на вечерно есенно небе, когато времето е ясно, няма луна и звездите току-що са изгрели. До този миг не бях и подозирал колко големи са тези очи. Помня съвсем ясно, че си повтарях мислено: «Дори не подозирах колко големи са тези очи.» Повторих това бавно, веднъж, дваж, триж, сякаш поразен от някакво чудо. После усетих как кръвта нахлува в главата ми, езикът ми пресъхва и ме обзема желание.

И досега виждам съвсем ясно израза на лицето й, ала не мога да го разгадая. Понякога съм си мислил, че то криеше някаква усмивка, но не мога да твърдя това със сигурност. (Сигурно е само едно: проклятието дебне човека на всяка крачка, о боже, спасителю мой!) Седях, сложил едната ръка на коляното, а в другата стиснал празната чаша, и чувствувах, че не мога да си поема дъх. Тогава тя каза на мъжа си, който стоеше зад мен:

вернуться

5

Вергилий. «Енеида». Превод от латински — Г. Батаклиев.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 249
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)