Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Кас Мастърн е бил един от двамата вуйчовци на Учения прокурор Елис Бърдън, брат на майка му — Лавиния Мастърн. Другият му вуйчо, Гилбърт Мастърн, който починал в 1914 на деветдесет и четири-пет годишна възраст, бил богаташ, железопътен магнат, член на дирекционния съвет на редица компании и оставил пачката писма, черните сметководни книги, снимката и цял куп пари на някакъв свой внук (и нито грош на Джек Бърдън). Десетина години по-късно наследникът на Гилбърт Мастърн се сеща, че Джек Бърдън, с когото той не се познава лично, следва история или нещо от този род и му изпраща писмата, сметководните книги и снимката, като запитва Джек Бърдън дали според него тези вещи представляват „финансов интерес“, тъй като той, наследникът, бил чул, че библиотеките плащали понякога „солидни суми за стари книжа и реликви и сувенири от времето преди Гражданската война“. Джек Бърдън му отвръща, че понеже като личност Кас Мастърн няма историческо значение, много е съмнително дали някоя библиотека би дала поне няколко долара, ако изобщо даде, за тези материали, и го пита какво да прави по-нататък с тях. Наследникът отвръща, че при това положение Джек Бърдън може да ги задържи за себе си „като сантиментален спомен“.
Така Джек Бърдън се запозна с Кас Мастърн, починал в 1864 в една военна болница в Атланта. Преди това той само беше чувал това име, но бе го забравил, а сега от снимката го гледаха две тъмни, широко разположени очи, които пламтяха под праха и забвението на изминалите петдесет и повече години. Тези очи гледаха от продълговато, скулесто, но младо лице с дебели устни и възрядка, къдрава черна брада. Устните някак не прилягаха на това скулесто лице и тези пламтящи очи.
Младият човек на фотографията, сниман прав, от коленете нагоре, носеше провиснал, безформен сюртук, прекалено широк в яката и къс в ръкавите, от които се подаваха силни кокалести ръце, сложени на кръста. Гъстата черна коса, вчесана назад от високото чело и подрязана равно според модата на това време, място и съсловие, се спущаше почти до яката на грубия размъкнат сюртук, който всъщност беше пехотински мундир от армията на южняците.
Всичко на тази снимка изглеждаше случайно в сравнение с тъмните пламтящи очи. Само мундирът не беше случаен. Той е бил облечен след дълго обмисляне и душевни терзания, с гордост и самоунижение и с твърдото намерение да бъде носен до смъртта. Ала смъртта не бе дошла така бързо и лесно. Тя беше дошла бавно и мъчително във вонящата атлантска болница. Последното писмо в купчината не беше писано от ръката на Кас Мастърн. Лежейки в болницата с гноясала рана, той бе диктувал прощалното писмо до брат си, Гилбърт Мастърн. Писмото и последната от сметководните книги, в които Кас Мастърн е водил дневника си, били изпратени в дома му в Мисисипи, а Кас Мастърн бил погребан някъде в Атланта, но къде точно, никой не знае.
В известен смисъл е правилно, че Кас Мастърн — със сивия, вкоравен от пот мундир, остър като власеница, който за него е играл ролята и на власеница, и на символ на една скъпо струваща слава — се е върнал в Джорджия, за да изгние там жив. Защото той е бил роден в Джорджия — той и Гилбърт Мастърн, и Лавиния Мастърн — сред червените хълмове на север, край щата Тенеси.
„Роден съм — пишеше на първата страница в първата книга от дневника му — в бедняшка дървена хижа в Северна Джорджия и ако в по-късни години съм спал на мека постеля и съм ял със сребърни прибори, нека Всевишният не остави да умре в душата ми споменът за студа и оскъдната храна. Защото всички ние идваме голи на тоя свят, но когато се замогнем, злото ни тегли тъй, както небето тегли искрите нагоре.“
Тези редове Кас е писал като студент в колежа „Трансилвания“ в Кентъки, когато след „мрак и беди“ бог му дарил покой. Дневникът започваше именно с описание на „мрака и бедите“ — и то какви беди: един мъжки труп, една жива жена и дълбоки драскотини от нокти по скулестото лице на Кас Мастърн.
„Аз пиша това — казваше той в дневника си — с всичката искреност, на която е способен грешникът, та ако някога моята плът или дух бъдат овладени от горделивост, да препрочета тези страници и да си спомня със срам какво зло се е било заселило в мен и може би все още живее, защото кой знае дали някакъв вятър няма да раздуха тлеещата главня и да разпали отново пламъка?“