Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Не съм казвал — усмихва се мазно Себастиан и потупва собственически крака ми — жест, който със сигурност ще побърка баща ми. Стискам ръката му, за да го накарам да спре. — Просто реших да си почина една година — продължава той. — Да обиколя света. Да отскоча до Хималаите, такива неща.
Баща ми го поглежда крайно скептично, а аз отпивам от кафето си. Все още е твърде горещо и прилича по-скоро на тиня, отколкото на истинско кафе.
— Все още не съм готов да вляза в системата — продължава Себастиан, като че ли това е достатъчно, за да обясни тоталната му липса на амбиции.
— В такъв случай вероятно разполагаш с някакви пари.
— Татко! — възкликвам възмутено.
— Няма нищо. Така е, наистина. Баба ми почина и остави цялото си имение на мен и сестра ми.
— Аха — кимва баща ми. — Схванах. Просто си младеж с голям късмет. И предполагам, че ако попаднеш в някакви неприятности, винаги успяваш да се измъкнеш от тях.
— За последното не знам, сър — отговаря учтиво Себастиан, — но за късмета сте прав. — Поглежда ме и поставя ръка върху моята. — Защото имах голям късмет, че срещнах дъщеря ви!
Предполагам, че от това излияние би трябвало да се почувствам поласкана. Но единственото, което чувствам, е, че пак ми се драйфа. Каква игра играе той пък сега?
Баща ми ме поглежда многозначително, с което ми подсказва, че някак си не вярва много на този тип, но единственият начин, по който успявам да реагирам, е да го даря с болнава усмивка.
— Та така! — отсича Себастиан и потърква ръце. — Питах се дали не искаш да отидем да се попързаляме на езерото?
Да се пързаляме на езерото ли?
— Хайде, изпивай си кафето по-бързо! — Изправя се и стиска ръката на баща ми. — Приятно ми беше да си поговорим, господин Брадшоу.
— На мен още повече! — кимва баща ми. Веднага разбирам, че той няма представа как да тълкува това момче, защото единственото, което прави, е да го потупа по рамото.
Мъжете са големи чудаци.
Аз ли трябва да започна този разговор или той? Или ще се преструваме, че снощи нищо не се е случило?
— Как е Дона Ладона? Смяташ ли, че би могъл да я убедиш да ми върне дрехите?
Внезапността на атаката ми го стряска. Едната му кънка се пъхва под него и за момент той едва не пада на пързалката.
— Ха! Ти ми говориш!
Той оправя баланса си и двамата продължаваме напред в пълно мълчание, докато аз обмислям чутото.
Значи аз съм виновна, така ли?
Че какво съм направила? Спускам шапката над ушите си и в този момент покрай нас профучава момче с хокейни кънки, сякаш изобщо не забелязва другите десетина човека, които се пързалят на езерото. Себастиан грабва хлапето за раменете точно в момента, в който то се кани да се блъсне в нас, и го бутва в противоположната посока.
— Внимавай! — извиква предупредително.
— Ти внимавай! — озъбва му се хлапето.
Аз се оттеглям встрани, където около участък с опасен лед са поставени няколко предупредителни конуса. По ръбовете на дупката се плиска черна вода.
— Ти беше тази, която изчезна снощи! — изтъква след малко Себастиан с неподправено самодоволство в гласа.
Аз го поглеждам наполовина ядосано, наполовина озадачено.
— Търсих те навсякъде. А после Лали ми каза, че си си тръгнала. — Честна дума, Кари — клати глава той, — това беше изключително невъзпитано от твоя страна!
— А от твоя, да танцуваш с Дона Ладона, не беше, така ли?
— Просто един танц. Нали точно това правят хората на дансинга? Танцуват. — Вади пакет цигари от вътрешния джоб на коженото си яке.
— Така ли? Обаче не танцуват с най-големите врагове на приятелките си! Които освен това са им откраднали и дрехите!
— Кари — изрича търпеливо той, — Дона Ладона не ти е откраднала дрехите.
— Тогава кой?
— Лали.
— Какво!
— След като ти си тръгна, с Лали си поговорихме надълго и нашироко. — Хваща цигарата между палеца и показалеца си и я запалва. — Просто е искала да се пошегува.
Внезапно усещам, че главата ми се замайва. Или по-точно — че се замайва още повече, тъй като засега студеният въздух не успя да допринесе с нищо за облекчаване на махмурлука ми.
— Само не се ядосвай! Страхувала се да ти каже, защото ти си го направила на голям въпрос. Заявих й, че аз ще ти кажа, а тя ме помоли да не го правя, защото си щяла да се ядосаш. — Прави пауза, дръпва още няколко пъти от цигарата, а после бръсва фаса в кръпката черна вода, където той изсъсква като дефектен фойерверк и се гмурва бързо под леда. — И двамата знаем колко си чувствителна.