Даровита

След часове езда небето зад тях просветля и се обагри. Катса свали детето от коня. Поспаха час-два, сгушени в покрит с мъх процеп между скалите. Изгря слънце и Катса се разбуди, дочула в просъница как Битърблу трака със зъби. Време беше да събуди детето и да тръгнат, а преди денят да превали, да намери начин да надвие студа, който не му даваше мира.

Битърблу примижа под лъчите.

— По-високо сме — констатира тя. — През нощта сме се изкачили.

Катса й подаде остатъците от снощната вечеря.

— Да.

— Още смяташ да прекосим планините.

— Единствено на това място в Монсий Лек няма да ни потърси.

— Защото знае, че само луд би дръзнал да мине от тук.

Долови раздразнение в гласа на Битърблу — първият намек за недоволство, откакто с По я откриха в гората. Е, имаше основания. Беше изморена и измръзнала; майка й беше мъртва. Катса разгърна картата на монсийските върхове в скута си, без да продума.

— В планините има мечки — напомни й Битърблу.

— Мечките ще спят до пролетта — махна с ръка Катса.

— Има и други животни. Вълци. Планински лъвове. Създания, каквито не си виждала в Мидлънс. Не си виждала и такъв сняг. Не знаеш какви са тези планини.

В картата на Катса беше отбелязан път между два върха, привидно най-лесния маршрут до Съндър. „Проходът на Грела“ гласеше надписът — знак, че това е единственият път през върховете, където е стъпвал човешки крак.

Катса нави картите и ги пъхна в завързаната за седлото торба. Качи момичето върху коня и попита:

— Кой е Грела?

Битърблу изсумтя и не отговори. Катса скочи върху седлото зад нея. Яздиха няколко минути. Накрая Битърблу се смили и обясни:

— Грела е известен изследовател на монсийските планини. Загинал е на прохода, който носи името му.

— Притежавал ли е Дарба?

— Не. Не е притежавал Дарба като теб. Но е бил луд като теб.

Язвителната забележка не засегна Катса. Нямаше причини Битърблу да вярва, че жена, видяла наскоро първата си планина, ще успее да ги преведе през Прохода на Грела. Дори и родена с Дарба. Самата Катса изпитваше известно колебание. Знаеше само, че претегли ли колко е опасен крал Лек и колко опасни са мечките, вълците, снежните бури и ледът, е убедена, че Дарбата й е по-способна да се опълчи на планината.

Катса не отговори и не промени решението си. Вятърът се усили и Битърблу затрепери. Тя я прегърна по-силно и покри ръцете й със своите. Конят се катереше по склона и Катса се замисли за седлото. Ако го нареже, накисне и начука, кожата щеше да омекне. Щеше да излезе грубо палто за Битърблу или панталони. Не биваше да го похабяват, ако ще осигури топлина, а и много скоро нямаше да е необходимо на коня.