Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
— Конят скоро ще си отпочине на воля. Поемаме към планините и щом се изкачим нависоко, ще го пуснем на свобода.
— Към планините? — повтори Битърблу. — Как така към планините?
Катса разпиля жаравата. Изкопа дупка с камата да скрие останките от вечерята им.
— В Монсий не сме в безопасност. Ще прекосим планините към Съндър.
Битърблу я погледна ококорено.
— Ще прекосим планините? Тези планини тук?
— Да. Сигурно ни причакват на прохода през северната граница. Ще си намерим собствен проход. Тук.
— Дори през лятото никой не прекосява тези планини — каза момичето. — Сега наближава зима. Нямаме топли дрехи. Имаме само нож и кама. Невъзможно е. Няма да оцелеем.
Катса имаше готов отговор, въпреки че подробностите й убягваха. Качи малката на седлото и се метна зад нея. Насочи коня на запад.
— Ще те опазя жива — обеща тя.
Всъщност не разчитаха само на камата и на ножа. Разполагаха с кама, нож, въже, игла, канап, карти, лекарства, злато, малко дрехи, излинялото одеяло, с което Битърблу се завиваше, две торби, седло и една юзда. И имаха всичко, което Катса съумееше да улови, да убие или да изработи или обработи с двете си ръце. На първо място — кожа, за да защити детето от хапещия студ, който вече ги измъчваше, и от още по-опасния студ, който ги очакваше. За него обаче Катса щеше да мисли по-късно, защото мислите я разколебаваха.
Реши да направи лък и снегоходки — бе бродила веднъж-дваж с такива из зимните гори край града на Ранда. Помнеше как изглеждат и как се използват.
След часове езда небето зад тях просветля и се обагри. Катса свали детето от коня. Поспаха час-два, сгушени в покрит с мъх процеп между скалите. Изгря слънце и Катса се разбуди, дочула в просъница как Битърблу трака със зъби. Време беше да събуди детето и да тръгнат, а преди денят да превали, да намери начин да надвие студа, който не му даваше мира.
Битърблу примижа под лъчите.
— По-високо сме — констатира тя. — През нощта сме се изкачили.
Катса й подаде остатъците от снощната вечеря.
— Да.
— Още смяташ да прекосим планините.
— Единствено на това място в Монсий Лек няма да ни потърси.
— Защото знае, че само луд би дръзнал да мине от тук.
Долови раздразнение в гласа на Битърблу — първият намек за недоволство, откакто с По я откриха в гората. Е, имаше основания. Беше изморена и измръзнала; майка й беше мъртва. Катса разгърна картата на монсийските върхове в скута си, без да продума.
— В планините има мечки — напомни й Битърблу.
— Мечките ще спят до пролетта — махна с ръка Катса.
— Има и други животни. Вълци. Планински лъвове. Създания, каквито не си виждала в Мидлънс. Не си виждала и такъв сняг. Не знаеш какви са тези планини.
В картата на Катса беше отбелязан път между два върха, привидно най-лесния маршрут до Съндър. „Проходът на Грела“ гласеше надписът — знак, че това е единственият път през върховете, където е стъпвал човешки крак.
Катса нави картите и ги пъхна в завързаната за седлото торба. Качи момичето върху коня и попита:
— Кой е Грела?
Битърблу изсумтя и не отговори. Катса скочи върху седлото зад нея. Яздиха няколко минути. Накрая Битърблу се смили и обясни:
— Грела е известен изследовател на монсийските планини. Загинал е на прохода, който носи името му.
— Притежавал ли е Дарба?
— Не. Не е притежавал Дарба като теб. Но е бил луд като теб.
Язвителната забележка не засегна Катса. Нямаше причини Битърблу да вярва, че жена, видяла наскоро първата си планина, ще успее да ги преведе през Прохода на Грела. Дори и родена с Дарба. Самата Катса изпитваше известно колебание. Знаеше само, че претегли ли колко е опасен крал Лек и колко опасни са мечките, вълците, снежните бури и ледът, е убедена, че Дарбата й е по-способна да се опълчи на планината.
Катса не отговори и не промени решението си. Вятърът се усили и Битърблу затрепери. Тя я прегърна по-силно и покри ръцете й със своите. Конят се катереше по склона и Катса се замисли за седлото. Ако го нареже, накисне и начука, кожата щеше да омекне. Щеше да излезе грубо палто за Битърблу или панталони. Не биваше да го похабяват, ако ще осигури топлина, а и много скоро нямаше да е необходимо на коня.
Катереха се на сляпо дори през деня, винаги в неведение; какво ги очаква, защото хълмовете и дърветата се възправяха срещу тях и скриваха височините от погледа им. Катса ловеше катерици, риба и мишки за вечеря; дори зайци, ако щастието им се усмихнеше. Всяка нощ опъваше и сушеше кожите им до огъня. Натриваше ги с рибена мас и лой. Съшиваше ги, пробваше ту един, ту друг вариант и накрая скалъпи на детето грубовата качулка с краища, които се увиват около врата като шал.