Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
— Не се срамувай — прошепна й По. — Тъгата ти ми е скъпа. Не се страхувай. Няма да умра, Катса. Няма да умра, пак ще се срещнем.
Битърблу се събуди. Катса събираше багажа им. Момичето се взря изпитателно в лицето й. После погледна По, втренчен в огъня.
— Значи ще те оставим — рече му тя.
Той вдигна очи към детето и кимна.
— Тук?
— Не, братовчедке. Когато се развидели, ще потърсим скривалище.
Битърблу ритна земята. Скръсти ръце и изгледа По.
— Какво ще правиш в скривалището?
— Ще се крия и ще възстановя силите си.
— А когато ги възстановиш?
— Ще дойда при вас в Лиенид. Ще дойда при вас, където и да сте, и ще обмислим как да убием Лек.
Момичето го изгледа замислено. Кимна.
— Ще те чакаме, братовчеде.
Катса зърна усмивката по устните на По. После Битърблу дойде при нея да й помогне да съберат лекарствата.
Зъбите й тракаха, когато клекна до нея. Нямаше мантия, а одеялото, с което се намяташе, когато пътуваха, беше съвсем протрито. Тя натовари вързопите върху коня, занесе вода на По и продължи да трепери.
Катса се укори, че не е запазила кожите на убитите зайци.
Зарече се да осигури на Битърблу топла дреха. Сега детето бе поверено на нейните грижи и трябваше да мисли за всичко, за да оправдае саможертвата на По.
Двайсет и осма глава
В розовеещия светлик на зората откриха малка колиба, която не предлагаше почти нищо, освен заслон — изоставено убежище, приютявало навярно някой монсийски отшелник. Намираше се на полянка, заобиколена от високи скали, по-скоро камениста, отколкото тревиста, с едно-две дървета и буренясали лехи, служили навремето като градина. Кепенците бяха счупени, а камината — студена. Пелена от прахоляк покриваше дъсчения под, масата, леглото и разклатения трикрак шкаф със зейнала накриво врата.
— Тук ще се скрия — каза По.
— Това е място за живеене, По, не за криене — възрази Катса. — Прекалено очевидно е. Никой няма да го подмине, без да надникне вътре.
— Ще се настаня тук, Катса, а ще се скрия някъде наблизо, ако ги чуя да идват.
Какво ли скривалище му беше показала Дарбата?
— По…
— Питам се дали наблизо има езеро. Елате с мен, дами — покани ги той. — Сигурен съм, че чувам да ромоли вода.
Катса не чуваше никаква вода, следователно и По не чуваше. Тя въздъхна.
— Да, май и аз чувам нещо.
Тръгнаха през тревата зад колибата. По се облегна върху рамото на Катса, а Битърблу поведе коня. Не след дълго Катса наистина чу вода и когато изкачиха кафеникаво възвишение и обли камъни заместиха тревата, я видя. Три пълноводни потока шуртяха през скалите, сливаха се и се стичаха в дълбоко езеро. Тук-там езерото преливаше над каменистия бряг и няколко ручея се стичаха надолу и на изток към монсийската гора.
Много добре, помисли Катса. Но къде е скривалището?
— Такъв водопад има в планините край замъка на моя брат Скай. Един ден плувахме и открихме подводен тунел към пещера — обрисува картината По.
Катса разбра накъде бие, а обърканото изражение на Битърблу — не, не объркано, а подозрително — загатваше, че По вече е казал повече от достатъчно. Катса му помогна да седне. Свали си единия ботуш.
— Ако тук има скривалище, По, ще го намеря. — Свали и другия ботуш. — Но дори да има скривалище, едва ли ще ти свърши работа. Не можеш да стигнеш от колибата до езерото сам.
— Мога — увери я той. — За да си спася живота.
— Ще допълзиш до тук?
— Не е срамно да пълзиш, щом не можеш да вървиш. А плуването не изисква да пазиш равновесие.
Тя смръщи вежди, а той я погледна спокойно, с почти развеселено изражение. И защо да не му е весело? Нали тя щеше да се гмурне в ледената вода да търси тунел, който той вече знае, че съществува, и пещера, чиито точни размери, форма и местоположение са му известни?
— Събличам се — предупреди тя. — Обърни се, принце.
Поне дрехите си можеше да опази. А щом цялата сцена е представление за пред Битърблу, защо да не се престорят, че не е редно По да я вижда гола? Катса обаче се усъмни, че едва ли ще заблудят Битърблу. Тя стоеше до коня, вглъбена в своите мисли, а очите й бяха големи и детински, но не бяха слепи.
Катса въздъхна. Свали си мантията. Подскажи ми правилната посока, По.