Даровита

Когато се стъмни, Катса запали малък огън до висока скала.

— Изморена ли си, Битърблу?

— Да, но не много — отговори детето. — Уча се да спя върху коня.

— И тази нощ ще се наложи да спиш в седлото — предупреди я Катса, — защото не бива да спираме. Кажи ми, принцесо, познаваш ли тези планински била?

— Билата, които ни делят от Съндър? Малко. Никой не знае много за тези планини. Малцина ги прекосяват, освен на север, разбира се, през прохода.

— Хмм…

Катса затършува в торбите и извади свитъка с карти. Разгърна ги в скута си и ги прелисти. Очевидно Рафин бе приел на сериозно думите на По, че не са сигурни накъде отиват. Имаше карти на Нандър и Уестър, на града на Драуден и на града на Бирн, карта на Съндър и карта на града на Мургон. Множество карти на различни монсийски местности. Извади омачкан лист от купчината, приглади го на земята край огъня и затисна краищата му с камъни. Клекна пред картата и погледна принцесата, която наглеждаше пъдпъдъците, цвърчащи над пламъците.

И в седемте кралства имаше сивооки и тъмнокоси хора; цветът на очите и на косите на Битърблу не беше необичаен. Ала чертите й се открояваха дори в приглушеното сияние на огъня. Правият нос, спокойната извивка на устните, гъстата коса, високото чело. Катса не можеше да определи причината, но дори без халки в ушите и без пръстени по ръцете детето приличаше на лиенид. Издаваше го нещо отвъд тъмната коса и светлите очи.

В кралство, където издирват отчаяно десетгодишното момиченце на лиенидска майка, Битърблу трудно щеше да остане незабелязана. Дори след като направят очевидното — да й отрежат косата, да я преоблекат и да я превърнат в момче.

Спътницата на детето създаваше не по-малки затруднения. На светло Катса нямаше да мине лесно за момче. И трябваше някак да прикрие зеленото си око. Женствено момче с едно яркосиньо око и превръзка върху другото и дете с лиенидски черти щяха да привличат прекалено много внимание денем. А не можеха да си позволят да пътуват само нощем. И дори да стигнеха до Монпорт незабелязани, видеха ли ги там, веднага щяха да ги разпознаят. Щяха да се опитат да ги заловят и щеше да се наложи да убива, а после да похити или да открадне кораб — тя, която не разбира нищичко от кораби. Лек щеше да узнае и да разбере къде да ги търси.

Отмести очи от принцесата и ги сведе към картата върху земята до нея. Беше карта на монсийско-съндърската граница, на непристъпните монсийски върхове. Ако По беше тук, щеше да се досети какво се върти в ума й. Представи си какъв чудовищен спор щеше да последва.

Представи си спора, защото това й помогна да вземе решение.

Щом се навечеряха, тя сви картите и завърза торбите за седлото.

— Качвай се, Битърблу, не бива да пропиляваме тази нощ. Време е да тръгваме.

— По те предупреди да не изтощаваш коня — напомни й Битърблу.