Даровита

— Не е необходимо другите да ни разбират.

— Тревожа се.

— Недей. Ще се справим. Някои все пак ни разбират. Рафин, Бан…

— Да. Предполагам.

По потрепери и тя го прегърна да го стопли. Някакво чувство изпълни неочаквано сърцето й. Прошепна:

— Наистина ли искаш да заминеш веднага за Лиенид?

Той помълча малко, преди да отговори.

— Мама ще се разплаче, когато й кажа, че съм ослепял. Честно казано, най-много се страхувам от това.

— Ще дойда с теб.

— Не, Катса, ще се справя. Искам да й кажа и да сложа точка. А ти не бива да променяш плановете си.

Катса смяташе да замине за града на Битърблу и да обучава момичета да се бият. Щеше да обиколи всичките седем кралства, но да започне от Монсий, както я умоляваше горещо Битърблу след коронацията. По я подкрепи, защото така Катса щеше да има извинение да наглежда Битърблу още известно време.

— Ще остана в Монсий няколко месеца, но обещавам следващите уроци да проведа в Лиенид.

— Значи ще се надявам да те видя преди края на есента. Ще се преструвам, че раздялата е кратка.

— Няма да тръгна на запад — каза Катса. Поколеба се и призна: — Първо ще се отбия в Мидлънс, По. Трябва да се изправя срещу още един крал.

По ахна изненадано.

— Но ти вече се изправи срещу него.

Катса въздъхна.

— Да. Но тогава се страхувах от себе си. И от него. Вече не се страхувам. По… Искам Ранда да разбере, че ще идвам и ще си отивам, когато пожелая. Няма да се крия като престъпник и няма да се страхувам да гостувам на приятелите си. Раф вече ми липсва. Хелда също. Решила съм да я убедя да се премести в Монсий. Битърблу се нуждае от нея.