Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
— Правил ли си лък? — попита тя.
— Никога.
— Ще ти намеря дърво, преди да тръгнем. Със заешките кожи ще подсилиш лъка и ще изработиш тетивата. Ще ти обясня как става.
Ругаеше се, че е изхвърляла перата от уловените птици, но когато се втурна между скалите, подплаши ято пъдпъдъци. Събра светкавично камъни и успя да повали повечето. С Битърблу щяха да се навечерят с тях, а По щеше да използва перата им за стрелите си.
Откри младо дърво със силни, гъвкави клони; избра един поизвит за лъка и няколко дълги и прави за стрели. После й хрумна нещо. Откърти още клони и ги сряза напреки. Започна да плете кошница — квадратна, със страни, капак и дъно колкото един лакът. Изплете я стегнато, с малък отвор отстрани. Върна се край езерото, където По продължаваше да седи, а Битърблу да събира съчки. Носеше кошницата на рамо, а пъдпъдъците и клоните под мишница. Отряза няколко дължини въже и ги завърза за краищата на кошницата. Потопи я в езерото колкото да не се вижда и я завърза с въжетата за най-близкия храст на брега. Свали си ботушите, мантията и панталоните и се подготви още веднъж за мразовитата среща с водата.
Потопи се. Гмурна се под водата и зачака. Зърнеше ли риба, улавяше я. Връщаше се до кошницата, разширяваше отвора, пъхаше гърчещата се риба вътре и пак пристягаше сплитката. Гмуркаше се, улавяше друга риба, връщаше се до брега и пъхаше пляскащото тяло в кошницата. Улови толкова много риби за По, че едва се побираха в кошницата.
— Може да се наложи да ги храниш — предупреди го, когато излезе от водата и се облече. — Но ще ти стигнат за известно време.
— А сега тръгвайте — подкани По.
— Първо ще ти направя патерици.
— Не. Тръгвайте!
— Искам…
— Катса, мислиш ли, че искам да тръгнеш? Щом ти казвам, че трябва, значи трябва!
Тя го погледна в очите и веднага извърна глава.
— Ще си поделим вещите.
— С Битърблу вече го направихме.
— Ще ти превържа рамото за последно.
— Детето вече ме превърза.
— Мехът ти за вода…
— Пълен е.
Битърблу дойде при тях.
— В колибата има купища дърва — обяви гордо тя.
— Време е да тръгвате — повтори По, приведе се напред и се изправи бавно.
Катса преглътна възраженията и му предложи рамото си за опора. Битърблу развърза коня и тръгнаха към колибата.
Ходиш по-стабилно, помисли Катса. Ела с нас.
— Братовчедке, не й позволявай да изтощи коня. Напомняй й да спи и да се храни от време на време. Ще се опита да ти дава всичката храна — предупреди я По.
— Както правиш ти — отбеляза Битърблу и По се усмихна.
— Аз ти давах повечето храна — поправи я той. — Катса ще ти дава всичката.
Спряха пред входа на колибата. По се облегна на рамката на вратата. Ела с нас, помисли Катса, когато застана пред него.
— Ще ви преследват — напомни им По. — Постарайте се да не ви доближат толкова, че да ги чувате. Предрешете се някак. Мръсни сте и дрипави, но дори глупак би ви познал. Не знам как да скриеш очите си, Катса, но все ще измислиш нещо.
Ела с нас.
— Битърблу, помагай на Катса, ако чуе нещо и се обърка. Помагайте си. Не се доверявайте на никого в Монсий. Не се доверявайте на никого, досегнат от Дарбата на Лек. Няма начин да го победиш, Катса. Единственото ви спасение е бягството. Разбирате ли?
Ела с нас.
— Разбирам — отвърна тя и една сълза се стече по бузата й.
Той протегна ръка и я избърса с върха на пръста си. Взря се в лицето й и се обърна към Битърблу. Коленичи и я улови за ръцете.
— Сбогом, братовчедке.
— Сбогом — отговори сериозно детето.
По се изправи предпазливо и пак се облегна на вратата. Затвори очи и въздъхна. Отвори ги и погледна Катса. Устните му се извиха в едва забележима усмивка.
— От самото начало ме предупреди, че ще ме напуснеш, Катса.
— Как смееш да се шегуваш? — Тя преглътна сълзите. — Знаеш, че не ставаше дума за това.
— О, Катса. Моя дива котка.
Докосна я по лицето. Усмихна й се. Преряза я болка и тя разбра, че не може да го остави сам. Прегърна я, целуна я и прошепна нещо. Тя го прегърна с цялата си сила — рамото сигурно го заболя, но не се оплака.
Катса не погледна назад, когато препуснаха. Само стисна здраво Битърблу и извика името му; то отекна болезнено в нея и дълго време тя не усещаше нищо друго.