Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Между краката му бяха коленичили две чисто голи блондинки. Едната целуваше краката му — в даден момент стигна чак до ходилата, — докато главата на втората се беше закотвила малко по-нависоко, клатушкайки се нагоре-надолу, навътре-навън, досущ като клатещите се глави на куклите, които някои хора залепват по таблата на колите си. Питър напираше отривисто в устата й със сериозното изражение на войник, крачещ неустрашимо към бойното поле.
Първоначалният импулс на Лори беше да се разсмее. След това я жегна идеята, че той разтяга дрехите й: краката му четирийсет и седми номер се олюляваха заплашително върху убийствените токчета; реално беше успял да втикне вътре единствено пръстите и възглавничките на стъпалата си. На фона на изящното дамско бельо масивното му тяло изглеждаше като на великан; лъщящите мускули изпъкваха гротескно под фината дантела. Приличаше й на кресло, върху което някой небрежно беше метнал дрехата си.
Питър беше на ръба на свиреп оргазъм в устата на момичето.
Лори не можа да се стърпи повече. Внезапно изпадна в изблик на гняв. Как не го беше срам Питър да води непознати в къщата им? В нейната къща?
— Какво се случва тук, мамка му? — изкрещя гневно. Не беше в неин стил да псува.
Питър облещи очи. Залитна върху високите токчета и се катурна, цамбурвайки във водата с главата напред. Момичетата полетяха с него и тримата изплуваха след секунди. Лицето на Питър почервеня като цвекло, докато шляпаше панически с ръце и крака към ръба на басейна.
— Еха! — измърка едно от момичетата. — Лори Гарсия. Искаш ли да се присъединиш? — Определено беше надрусана.
— Изкарай ги от басейна ми — заповяда Лори. — Веднага! — Тръгна към къщата, преглъщайки неочаквани сълзи. Какво я интересуваше?
Такива са мъжете. Свиквай с мисълта. Всичките са един дол дренки.
Идеята, че изобщо някога беше вярвала в медените измишльотини из книгите, направо звучеше абсурдно.
Зад гърба й се чу жвакане на мокри крака и след малко Питър измрънка:
— Стига де. Съжалявам за неприятната изненада… наистина.
Тя се врътна към него, но просто не можеше да го приеме на сериозно в дантеленото бельо. Поне обувките вече ги нямаше.
— С това ли се занимаваш всеки път, когато отсъствам от къщи?
Питър имаше нахалството да й се ухили.
— Да не би да ревнуваш?
— Разкарай се, Питър.
Той я подгони нагоре по стълбището.
— Не исках да прозвучи така. Извинявай! Чу ли? Божичко.
— Капеш навсякъде.
— Лори, почакай секунда, моля те! — Той я сграбчи за ръката.
— Дори ти бях казала, че ще се прибирам тази вечер! — При вида на безучастното му изражение добави шашнато: — Господи! — и продължи нагоре по стълбите.
Той пак я хвана.
— Как да издържа? — протестира, избърсвайки лицето си с ръка. — Кръвта ми ври и кипи, миличка. Знаеш го от самото начало. А и точно ти да ми се мяркаш всеки ден, такова сочно парче, е, понякога трябва да освободя напрежението…
Лори посочи облеклото му. Той като че ли чак сега си спомни какво е намъкнал и каза:
— А, това ли?
Тя опря едната си ръка на парапета.
— Разбирам, че си имаш своите нужди — заяви сдържано, — повярвай ми, така е. Но това вече е проява на неуважение. Спрямо дома ми и спрямо мен самата.
Питър се нацупи.
— Да, ама ти проявяваш неуважение към малкия Питър още откакто се нанесохме.
Нанесохме?
Досмеша й.
— Майната му на малкия Питър!
— Ще ми се да му се извиниш.
— До тук. Не мога повече.
— Не можеш какво?
— Да живея с теб. Твърде различни сме.
— Ей, заради някаква си глупава грешка?
— Прекалено… — Сети се за краката му, сплескани в обувките й. — Съжалявам, до тук бях.
Лицето на Питър придоби сериозно изражение.
— Късаш с мен? — попита я студено. — Какво ще кажем на хората?
— Не знам. Това е работа на пиарите.
— Ама ние сме страхотна двойка.
— Много добре знаеш, че не сме.
Той скръсти мускулестите си ръце.
— Няма да ти се моля.
— Не те и карам.
Лори недоумяваше. Цял Холивуд ли беше пощурял по извратените сексигрички? Само това ли им беше на всички в главите? Не искаше да е част от подобен фарс. Не можеше да си го позволи. Наскоро беше чела докъде водят перверзните.
— Опитай да не го приемаш лично, Питър. Утре си тръгваш.