По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Ти наистина обичаш историята, нали?
— Откъде ти хрумна?
— Преди всичко знаеш удивително много за Тексас от повечето хора.
— Исках да завърша магистратура по история в колежа, но оценките ми от гимназията бяха толкова слаби, че моят наставник ме посъветва да се откажа от това намерение.
— Жалко.
— Едва ли. Той навярно е бил прав. Избрах си най-лесните предмети в университета, но дори по тях едва връзвах четворки. А в последната година напуснах, за да стана професионален спортист.
— Да, предполагам, че трябва да е било доста трудно да получиш повече от четворка, когато почти не си се вясвал на лекции.
Той я стрелна с любопитство.
— Откъде знаеш?
— Не беше особено трудно да се досетя. Достатъчни са пет минути в твоята компания. Честно, Кени, не съм срещала в живота си някой, който толкова се страхува да се изправи пред предизвикателствата.
Той пусна ръката й и се намръщи.
— В момента си в компанията на мъж, който през последните три години два пъти е бил шампион. Така че не ми говори за предизвикателства.
— Но печеленето на турнири е нещо различно, нали? – Ема улови отново ръката му и я стисна успокояващо. Знаеше, че този уикенд е особено труден за него. В Огъста започваше турнирът „Мастърс”, но Кени стоически пазеше мълчание по темата. – Игрището за голф навярно е единственото място на света, където не се боиш да покажеш пред хората колко усилено работиш.
— Защото това е единственото място в света, където работя усилено.
Тя му се усмихна и за миг притисна буза към ръката му.
— Откажи се, Кени, не можеш да ме излъжеш. Ти работиш усилено за много неща. Например тренировките. Просто съзнателно не показваш колко се стараеш, затова отстрани всичко изглежда толкова лесно.
— Толкова си пълна с…
— … че ставам за торене, зная. Ти искаш хората да повярват, че си мързелив. Сякаш смяташ, че не заслужаваш похвали.
— Глупости. – Ъгълчето на устата му нервно потръпна и тя разбра, че е засегнала болното му място.
Имаше толкова много теми, за които нито един от двамата не желаеше да говори, в това число временното му отстраняване от игра и нейните проблеми с херцог Бедингтън. През изминалите пет дни Ема се носеше сред чувствена мъгла, сякаш утрото никога нямаше да настъпи. Не бе забелязала някой да ги следи и сега, когато до заминаването й оставаха два дни, бе принудена да признае, че се е държала безотговорно. Не се бе опитала да се свърже с Хю, нито бе сторила каквото и да било, за да предизвика неодобрението му. Сякаш се намираше в еротичен рай, където бъдещето не съществуваше.
Стомахът й се присви от пристъп на паника, помитайки цялото удоволствие от деня.
— Сигурен ли си, че не можеш да си спомниш имената на някои от хората, които през онзи вечер бяха в дрогерията?
— Вече сто пъти ти казах, че тогава търсех връзки за обувките и не обърнах внимание.
— Но все трябва да си разговарял с някого.
— Дори и да е така, не си спомням.
Ема въздъхна унило. Нищо не бе постигнала – положението не се бе променило от деня, в който бе слязла от самолета.
— Бедингтън знаеше, че съм купила таблоид, значи, шпионинът му е бил в дрогерията. Но защо не му е докладвал за останалото?
На алеята се появи привлекателна жена, бягаща за здраве. Вързаната й на конска опашка коса се полюшваше предизвикателно, но Кени сякаш не я забеляза. Ема оценяваше факта, че когато беше с нея, той не поглеждаше други жени. Наистина беше прекрасен мъж, въпреки слабостите си. Умен и забавен. Освен това проявяваше изненадващо старомодна любезност. Въпреки че днес най-малко десетина пъти го обсаждаха фенове, той разговаряше учтиво с всички, ала в същото време ясно показваше, че е неин кавалер и е задължен най-вече към нея.
Стигнаха до края на парка и се обърнаха назад. Тук беше толкова тихо, далеч от шумните градски улици. Тишината се нарушаваше от време на време единствено от мотора на минаващо речно такси или бродещ турист. Усещането за усамотение й напомняше за „Сейнт Гъртруд” в късен следобед. Въпреки щуращите се навсякъде момичета, там имаше прекрасни уединени кътчета.
— Откъде ми хрумна, че шпионинът е мъж? – възкликна Ема изненадващо. – Със същия успех може да е и жена.
— Сега си спомням, че зърнах старата госпожа Колигън край един от щандовете. Вярно, че е на осемдесет, но е истинска фурия.
— Давай, подигравай се. Побиват ме тръпки само като си помисля, че някой ме е следил, а аз нямам представа кой е бил. И защо напоследък наблюдението спря?
— Разбирам как се чувстваш, скъпа. Знаеш какво мисля за привързаността ти към онази купчина камъни, затова е по-добре да премълча.