По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Зная какво мислиш. – Ема го изгледа раздразнено. – Ти смяташ, че ще се превърна в една от онези „завеяни мили дами”. Че ще започна да си говоря сама, ще развъдя цяла сюрия кожи и ще нося онези стари пуловери, които миришат на молци.
— Трябва да призная, че нито едно от всичките тези неща не са ми идвали на ума. По-скоро си те представям с черен колан с жартиери…
— Само защото съм неомъжена англичанка и уважавам традициите, не означава, че съм ексцентрична.
— Мислите ти май щукнаха в неочаквана посока. Накъде по-точно клониш?
— О, не зная. Забрави.
— Знаете ли, лейди Ема, вместо да ме обвинявате в разни психически разстройства, ще е по-добре да избистрите помътения си ум.
— Помътен? Умът ми е бистър като сълза!
— Щом е така, защо упорито продължаваш да се смяташ за спаружена стара мома?
— Няма такова нещо. Но зная, че съвсем не съм секси парче.
— С чиста съвест мога да заявя, че това е пълна лъжа.
— Не е… – Тя го погледна сепнато. – Какво каза?
— Че си секси парче.
— Просто си любезен.
— Просто съм мъж. Виждаш ли, тази твоя уста…
— Ето че пак започваш! Толкова е несправедливо. Ако аз бях мъж, щяха да ме сметнат за силен водач. Но само защото съм жена, ме наричат командаджийка с маниерите на фелдфебел.
— Вярно е, но в момента не говорим за това. А за това, че имаш най-чувствената уста, която някога съм виждал.
— Чувствена?
— Ъхъ.
Ема преглътна. Втренчи се в него.
— Сега зная, че лъжеш.
— Аз лъжа само за маловажни неща. Трябва ли да ти напомням какво точно правеше с въпросната уста в осем часа тази сутрин?
Ема не вярваше, че той все още може да я накара да се изчерви, но се оказа, че е грешила.
— Да, ами, благодаря.
Кени се засмя и я привлече към себе си.
— Аз ти благодаря.
В место да се опита да се свърже с Хю, Ема прекара следващата сутрин в леглото с Кени, заета с дълги, сластни любовни игри. Не можеше да си представи, че на света съществува по-страстен, по-всеотдаен, по-нежен любовник. Жалко, че той толкова държеше да води играта. Не че тя искаше да доминира през цялото време – прекрасно беше да има толкова божествено опитен партньор – но понякога й се щеше да поеме инициативата, дори само за да експериментира с това негово великолепно тяло. Ема бе сигурна, че с времето щяха да решат този проблем, но за съжаление, точно време не им достигаше.
След като закусиха, без да бързат, двамата се отправиха към конюшнята и през следващите няколко часа яздиха в гората покрай брега на Педерналес. Кени, възседнал Шадоу, се бе отпуснал върху каубойското седло, докато Ема яздеше Чайна с английско седло.
— Кени, забелязал ли си…? Навярно само се самозалъгвам, но ми се струва, че татуировката ми започва малко да избледнява.
— Просто попива по-надълбоко в кожата, това е.
— Сигурно си прав. – Тя чу шумолене в гъсталака и видя един броненосец, заровил муцуна в корените на паднало дърво. За пръв път беше толкова близо до такова странно животно. Бедрата я боляха приятно от ездата или от тазсутрешните лудории в леглото.
Кени нахлупи стетсъна по-ниско на челото си.
— Мислех си… следващият срок ще започне след седмица, а изглежда, Антихриста не се е втурнал да отмени наказанието ми и да ме върне на игрището, затова не е нужно да бързаш да се връщаш. Защо не останеш още малко?
Ема се изправи на седлото и му метна бърз поглед.
— Билетите ми са туристическа класа и не може да се презаверяват.
— Аз ще се погрижа за билетите. Не се тревожи за това.
Стана й приятно, че той вече не бързаше да се отърве от нея.
Предложението му би трябвало да я зарадва, но вместо това я вкисна още повече. Ако не спяха заедно, Кени нямаше да иска тя да остане.
— Аз съм директорка на училището. Занятията може и да не започват веднага, но работата ми – да. Две седмици са най-дългата ваканция, която мога да си позволя.
— Не разбирам. Ти вече ми каза, че херцогът ще те уволни. Каква е разликата, ако изобщо не се явиш на работа?
— Той още не ме е уволнил и докато не го направи, аз отговарям за „Сейнт Гъртруд”. – Тя задъвка умислено долната си устна. – Все още разполагам с двайсет и четири часа. Може би все ще ми хрумне нещо.
Пътеката зави и те видяха в далечината къщата му. Ема си помисли колко силно бе обикнала това място. Обичаше това ранчо, този щат. Тук се чувстваше друг човек, не толкова самотна.
— Все пак – намръщи се Кени – не виждам защо да бързаш да се връщаш, когато си прекарваме толкова добре.
Те наистина си прекарваха добре – най-прекрасните мигове в живота й – и Ема не можа да потисне надигналата се в нея тъга.