По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Да, ами той е много специален. – Той се усмихна и понечи да смени темата, после осъзна, че искаше да обсъди още нещо с нея. Но не в личен план, а в професионален. В крайна сметка тя беше експерт по възпитанието на децата, нали?
— Виждаш ли, работата е там, че… нашият старец може да бъде доста суров и… просто се тревожа за Пити, това е всичко.
Очите й с цвета на разтопен мед го пронизаха като лазерни лъчи.
— Ти се страхуваш, че Уорън може да бъде лош баща за Питър, какъвто е бил за теб?
Той тутакси настръхна.
— Баща ми е правил това, което е било нужно. След начина, по който се държеше моята майка, той със сигурност не е можел да ме глези по цял ден.
— Не, но аз подозирам, че е изпаднал в другата крайност. Била съм свидетелка на нещо подобно при няколко от моите ученички. Съдейки по твоите думи, баща ти не е бил много често с теб, когато си се нуждаел от него, а когато е бил у дома, мога да си представя колко строго те е критикувал и упреквал.
— Обади ми се госпожа Снийд. Каза, че си откъснал главата на куклата Барби на Мери Бет. И после сия хвърлил в тоалетната. Само един страхливец може да причини подобно нещо на едно момиче. Един отвратителен малък страхливец
— Аз наистина бях един разглезен негодник.
— Да, но част от вината за това е била негова. Сигурна съм, че отчаяно си се стараел да привлечеш вниманието му и лошото ти поведение навярно е било единственият начин да го постигнеш. Ти си бил здраво, нормално дете, задушавано от истерична майка, а баща ти, изглежда, не се е намесвал, когато е трябвало. Наистина, Кени, ти си имал толкова ужасни родители, че е истинско чудо, че не си започнал да измъчваш и убиваш малки животни. Не е изненадващо, че все още таиш огорчение и обида в душата си.
— Никога не съм го казвал.
Но никой не можеше да спре лейди Ема, когато вече е набрала скорост, и тя продължи, все едно той не бе заговорил.
— Знаеш ли, ти наистина трябва да му простиш. Заради вас двамата.
Кени сви небрежно рамене.
— Нямам никаква представа за какво говориш.
— А сега съществува и проблемът с Питър. Ти се боиш, че баща ти ще го пренебрегва, също както някога е постъпвал с теб. Че на Питър ще се наложи да спечели любовта му, както е било с теб, вместо да я получи по рождение.
Той с мъка застави скованите си челюсти да се разтворят в прозявка.
— Толкова си пълна с лайняни теории, че ставаш за торене.
Но вместо да се обиди, тя стисна ръката му, която бе забравила, че държи.
— Не се тревожи толкова много за Питър. Шелби по нищо не прилича на майка ти и аз съм сигурна, че тя ще се превърне в непоколебима защитница на неговите права. Освен това подозирам, че баща ти се е поучил от грешките си. Начинът, по който те гледа, когато не го наблюдаваш, направо къса сърцето ми. А дори и да греша, Питър има преимущество, което ти не си имал.
— Така ли? И какво е то?
Той се почеса отегчено по ръката.
— Ти, разбира се.
Кени се почувства, сякаш ненадейно го бяха ударили с юмрук в корема. Затова отговорът му не прозвуча толкова небрежно, колкото му се искаше.
— Не е кой знае колко голямо богатство.
— Всъщност е доста голямо. Безусловната любов е могъща сила.
— Предполагам.
— Надявам се, че когато си спомняш детството, Кени, ти се гордееш със себе си. Не само си оцелял, но и си постигнал толкова много в живота. Трудно е човек да си представи по-объркани и сложни семейни отношения от твоите.
— А какво ще кажеш за Тори?
— Тори поне се е радвала на безусловната любов на единия си родител. А ти си бил лишен от всичко.
— Какви ги дрънкаш? Майка ми обожаваше земята, по която стъпвах. Точно в това беше проблемът.
— Това не е било истинска любов. Навярно чувствата й към теб са били движени от хиляди различни мотиви и емоции.
Тя имаше право. От Кени се очакваше да обича сляпо майка си, сякаш тя беше единственият човек в живота му.
— Кени, ангелчето ми, ти не искаш да си играеш с онези отвратителни момчета, истинска бяла измет. Остани при мен. Ще ти купя онзи нов самолет с дистанционно управление, който видяхме по телевизията. Всички те ще умрат от завист и ще искат да си играят с него. Сигурна съм, че ще станеш най-популярното момче в училище.
Вместо това стана най-мразеното и презираното.
— Да, предполагам, че може да си права – рече той, опитвайки се да звучи безгрижно.
— Аз съм нещо като експерт по темата.
Кени долови как гласът й леко се прекърши.
— Доколкото разбирам, не го каза само като професионалист.
Тя сви рамене.
— Не съвсем. Предполагам, че моите родители са ме обичали, но повече обичаха работата си. И аз бях доста самотна. – Издърпа ръката си от неговата и се отправи към брега на реката. Той я последва, доволен, че най-сетне обсъждаха не него, а нея.