По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш съвсем точно какво искам да кажа.
Младата жена прехапа долната си устна и прокара палец по керамичното капаче на солницата.
— Ти си страхотна дама, знаеш го, нали, лейди Ема? И нямам предвид единствено в спалнята.
Тя се извърна към него и когато заговори, гласът й бе тънък и нерешителен, по нищо не приличащ на обичайния й тембър.
— Смяташ, че съм страхотна в спалнята?
— А ти не смяташ ли?
— Ами да, но това е, защото съм с теб.
Кени кимна охотно.
— Разбира се, че е заради мен, затова се приготви за огромно разочарование, когато се опиташ да направиш същото с някой друг. – Устните му започнаха бавно да се разтеглят в усмивка, но изведнъж се свиха.
И тя внезапно осъзна, че не може да си представи да се люби с някой друг. Не можеше да си представи, че ще бъде толкова разкрепостена и същевременно беззащитна. Защо бе решила да се отдаде точно на него? Тя никога не действаше прибързано, внимателно планираше всяка своя стъпка, тогава защо бе сметнала, че сексът е изключение? Когато му бе отдала тялото си, Ема несъзнателно му бе отдала всяка част от себе си, включително и тези, за които той не бе молил, нито бе искал.
От гърдите й се изтръгна приглушен стон.
— Какво ти е? Имаш вид, сякаш току-що си лапнала развалена стрида.
— По-лошо е от това.
— Ема?
— Не мога да говоря за това.
— Глупости, разбира се, че можеш. Кажи ми.
Да му каже, че го обича? Никога! Не й беше трудно да си представи реакцията му. Първо щеше да бъде смаян, после – ужасен. Повече нямаше да има никакви разговори тя да остане още малко, никаква непринуденост помежду им, нито от онези заслепяващи усмивки, които я караха да се чувства, сякаш потъва в океан от слънчева светлина.
И изведнъж я осени най-поразителното прозрение. Защо да не бъде откровена? По характер бе пряма, както се казва, хващаше бика за рогата, а и това бе идеалният начин да се спаси.
Признаването на истината ще бъде равносилно на ампутация. Бързо и брутално. Той ще се ужаси и ще сложи край на всякакви глупави фантазии за „деца с теменужени очи и щастлив живот, докато смъртта ги раздели”.
Без да си позволи да се замисли и разколебае, тя отвори уста и се чу да казва:
— Случи се най-абсурдното. – Прокашля се. – Току-що осъзнах… това е… най-досадното, невероятно глупаво, но… – Езикът едва се обръщаше в устата й. – Ще бъдеш абсолютно потресен. Вероятно ядосан. И напълно те разбирам.
Кени търпеливо чакаше.
— О, няма значение. Забрави. Аз… – Понечи да заговори за друго, но се възпря. Притежаваше много недостатъци, но страхливостта не бе сред тях. А и кой бе измислил правилото, че жената може да запази гордостта си само ако крие най-съкровените си чувства? Тя бе направена от по-твърд материал. – Разбираш ли, аз се влюбих в теб – изтърси и млъкна.
Той се взря в нея така, сякаш от ушите й са започнали да изскачат змии.
Ема вирна гордо глава.
— Не казвай нито дума! Самата аз съм толкова бясна на себе си, че ми иде да закрещя. Можеш ли да си представиш нещо по-нелепо! Ти! От всички хора да се влюбя точно в теб! – Грабна от плота вилицата за месо. – По-добре да забия това право в сърцето си. Или може би да реша, че съм влюбена в Том Круз? Или… в Даниел Дей Луис? Или в някоя тъпа рок звезда? Ще бъде също толкова безразсъдно. – Захвърли вилицата, скръсти ръце пред гърдите и затропа яростно с крак, за да не рухне окончателно. – Да, но ще сложа край на това. Има някои неща, които просто са непоносими. Веднага слагам край на тази идиотщина.
Кени отвори уста като риба на сухо, затвори я, сетне отново я отвори.
— И как… и как смяташ да го постигнеш?
Ема вирна надменно брадичка.
— Аз току-що го направих, нали?
Страхуваше се, че ще избухне в сълзи, а подобно унижение щеше да й дойде в повече. Телефонът иззвъня, но Ема не му обърна внимание.
— Зная, че вината не е твоя, но в момента съм бясна и на двама ни, затова ме извини, но е по-добре да изляза.
Телефонът отново иззвъня. Ема се запъти към вратата, но се блъсна във високото столче и едва не го прекатури. Бясна, тя сграбчи слушалката.
— Ало!
— Здрасти, Тори е. Хващай Кени и веднага се домъкнете у дома!
— Какво се е случило?
— Ще видиш, като дойдете тук. Побързайте! – И без повече обяснения Тори затвори.
Ема затръшна слушалката.
— Явно сестрата ти преживява поредната криза.
— Сега пък какво има?
Ема искаше единствено да се скрие в усамотението на стаята си, но очевидно и тази милост й бе отказана.
— Не зная, но тя иска и двамата веднага да отидем у тях.