По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Доста съм безотговорна, но никога не бих направила нещо подобно.
— Не смятам, че си безотговорна.
Изрече го толкова искрено, че тя се почувства поласкана. Беше хубаво да си спечелил одобрението на толкова сериозен и почтен човек като Декстър О’Конър. Ала следващите му думи бързо разсеяха приятното чувство.
— Мислила ли си с какво ще се занимаваш, ако се оженим?
— Ние няма да се оженим!
— Вероятно не. Но ако го направим, ще е добре да намериш по-добър начин да прекарваш времето си, отколкото да се мотаеш из магазините и да се тревожиш за емутата си.
— Ти имаш купища пари. Мога да не излизам от магазините и това пак няма да се отрази съществено на банковата ти сметка. – Тя осъзна, че той отново я бе въвлякъл в дискусия за немислими неща.
— Работата не е в това. Когато вечер се прибирам у дома, ти навярно ще искаш да ме попиташ как е минал денят ми и аз ще ти разкажа това, което сметна, че ще ти е интересно. После ще те попитам как е минал твоят ден и какво ще ми разкажеш? Че е имало разпродажба на спортни стоки в „Нийман”? Ще е доста унизително за теб.
— Ти си голям чудак.
— Нямам предвид работа на пълен ден. Но е крайно време да дадеш на този свят нещо повече от красивото си лице. Никога няма да си щастлива, ако нямаш по-висша цел от пазаруването.
— Ти нямаш никаква представа какво ме прави щастлива!
— Какво би искала да направиш с живота си? – попита Декстър, без да обръща внимание на изявлението й. – И не говоря за деца, защото и двамата вече знаем какво мислиш по въпроса и само времето ще покаже.
Тя очакваше да я прониже познатата болка, както винаги, когато станеше дума за деца, но за пръв път нищо не изпита. Не разбираше защо. Какво толкова имаше у този умен чудак, което намираше за успокоително? Замисли се за разправията с баща си, когато узна кой стои зад заговора да я омъжат за Декстър. Той дори не се опита да отрече, нито дори се извини. Заяви само, че я обича, но вече му е писнало и повече няма да търпи глезотиите й. След това се бе почувствала абсолютно непотребна.
— Аз зная само да ругая, да играя голф и да се обличам с вкус.
— И? – Той зачака търпеливо.
— И нищо.
— Това може да е достатъчно за другите жени, но не и за теб. Ти си прекалено умна – отсече той с толкова сериозно изражение, че тя не се стърпя.
— Добре. Може би тая една мечта да се занимавам с… – Поколеба се, но после се реши. Защо пък не? – Може би с фотография.
— Фотография? Колко интересно!
Наистина изглеждаше заинтригуван и Тори внезапно поиска да му сподели повече. Започна плахо, но бързо се увлече и заговори по-уверено.
— През последната година научих много от Патрик. Той ми даде назаем един от фотоапаратите си и двамата прекарваме много време в тъмната стаичка. Той смята, че имам вярно око. – Изведнъж се засрами от ентусиазма си и побърза да добави: – Навярно просто е бил любезен.
— Сигурен съм, че не е вярно. – Открито му честно лице я подтикна да продължи.
— Обичам да снимам, Декс. Щом започна, губя представа за времето. С часове обикалям детски площадки. Сигурно някой ден ще ме арестуват като подозрителна, но обожавам да снимам деца. Те са толкова… – Гласът й пресекна.
— Не се притеснявай, Тори. Няма да ти се подигравам.
Тя долови разбиране и съчувствие в гласа му и се ядоса.
— Не зная защо изобщо си губя времето с тези преструвки. Ти призна, че искаш деца, а аз не мога да имам. Защо просто не ме оставиш на мира?
— Лекарите не са го потвърдили, така че защо аз да го приемам за чиста монета? Но ако се окаже истина, можем да си осиновим.
В гърдите й нещо трепна и сърцето й пропусна два удара.
— Би ли го направил?
— Разбира се. Казах ти, че искам да имам деца.
— Томи не даваше и дума да се издума за осиновяване.
— Проявила си много по-голям разум, като си купила емутата, отколкото когато си се омъжила за Томи.
— Напълно си прав! – засмя се Тори. Но Томи беше много по-красив.
— Красотата не е всичко. – За пръв път в гласа му прозвуча отбранителна нотка.
— Ти не изглеждаш зле, Декс. Всъщност – сега да не вземеш да си навириш носа – но от всички умници, които познавам, ти си най-красив. С изключение на Тед, но Кени е единственият, който може да го сложи в малкия си джоб по хубост, така че не се разстройвай.
— И колко точно „умници” познаваш?
— Хей, не забравяй, че разговаряш с принцесата на микрочиповете. Отраснала съм сред умници. Когато бях малка, татко често ме вземаше с него на работа.
— И наистина ли мислиш, че аз съм най-красивият?
Тя едва сподави усмивката си. Той действително беше много сладък по своя смотаняшки начин.