По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— По-добре краят да е щастлив, не мислиш ли?
Отне му минута да проумее думите й.
— Да, предполагам, че си права.
— Разбира се, че съм права – заяви тя остро, прикривайки болката, която изпитваше.
Каквото и да бе искал да добави, остана неизречено, когато конюшнята се появи пред погледите им. Кени се изправи на седлото и изрече една цветиста псувня, от онези, заради които възпитаничките на „Сейнт Гъртруд” тутакси биваха изпращани в кабинета на директорката, за да изслушат назидателна лекция за благопристойната английска реч.
Тя проследи погледа му и видя група мъже, застанали до бял закрит микробус. Един от тях крепеше върху рамото си професионална видеокамера и ги снимаше, докато приближаваха. Друг стоеше малко настрани, забил поглед в бележника в ръката си. Той беше по-нисък от останалите и по-елегантно облечен, в тъмнокафяво спортно сако, бежов панталон и светлозелена спортна риза. Когато наближиха, тя зърна позлатени катарами да проблясват върху носовете на скъпите му мокасини.
— Дръж си устата затворена – изръмжа Кени. – Говоря сериозно, дръж си езика зад зъбите.
— Кои са те?
— Неприятности, ето какво са.
Като скъсиха още повече разстоянието, Ема забеляза, че Кени не откъсва поглед от мъжа с бележника. Беше среден на ръст, с квадратна челюст и остра, късо подстригана коса. Около мускулестия му врат на верижка висяха супермодерни слънчеви очила.
Операторът пристъпи към тях, насочил обектива директно към Кени, който дръпна юздите на коня си.
— Това е частна собственост, Стърджис.
— Никога не съм виждал ранчото ти, Кени. Чух, че тук е много приятно. Какво ще кажеш да ме разведеш наоколо? – Мъжът имаше плътен, добре модулиран тембър на професионален водещ. Усмивката му беше мазна и Ема тутакси се изпълни с неприязън към него.
— Няма да стане. – Кени скочи от седлото, подхвърли юздите на коняря и помогна на Ема да слезе.
— Това е бизнес, Кени, искам интервю.
— Ти си последният репортер, на когото бих дал интервю. Между другото, как е окото ти? Кой би си помислил, че толкова лесно ти тече кръв?
Мъжът го стрелна с неприкрита враждебност, после се извърна към Ема.
— Стърджис Рандъл. Журналист от „Уърлд Спортс Тудей” към международния спортен канал.
— Това е Ема – представи я Кени, преди тя да успее да отговори.
Това бе всичко – без фамилия и без титлата, с която Кени обичаше да се фука пред всички, с които се запознаваха – от продавачи до кондуктори, сякаш тя едва ли не беше член на кралското семейство, а не дребна благородничка.
Стърджис кимна, загубил всякакъв интерес към нея. Обект на вниманието му бе Кени, а не придружителката му.
— Докато се правиш на каубой, Тайгър Удс направи в Огъста десет удара под пара. Новината, че не си му съперник там, е истинска сензация, която съм длъжен да отразя най-подробно.
— А аз си мислех, че вече си направил достатъчно за мен.
— Ти ме нападна пред пет милиона фенове на голфа – наежи се Стърджис.
Ема бе чула историята от Тори и знаеше, че Стърджис го е ударил пръв, но както винаги Кени не се защити.
— Двамата сме професионалисти – продължи журналистът – и можем да загърбим миналото. Нека да разгледаме ранчото.
— Някой друг път.
— Момчетата от „Глоубъл Нашънал” смятат, че интервюто е добра идея. И след като са един от спонсорите ти и големи рекламодатели на моето шоу, те командват парада. Но ако не ти пука дали ще загубиш важен спонсор…
Ема кипна от ярост от това нахлуване в личния живот на Кени. Фактът, че той беше публична личност, не даваше право на всеки да си пъха носа в работите му.
Кени запази каменното си изражение.
— Никакви интервюта. Вече го казах на шефа ти.
— И на всеки репортер в страната – мазно добави Стърджис. – Разбирам, Кени. Затова ето какво ще ти кажа – ще ти снимаме задника, докато бягаш.
Той се ухили самодоволно, а лицето на Кени потъмня като буреносен облак. Отне й миг да схване. Сетне Ема разбра, че Кени не може да откаже, без да изглежда груб. Рандъл отлично знаеше, че Кени не би понесъл всеки американски поклонник на голфа да види как кумирът му се отдалечава с гръб към камерата.
В този миг кожата й настръхна, когато я осени неочаквано прозрение. Предоставяше й се златна възможност. Репортер! Телевизионна камера! Точно когато смяташе да се откаже, имаше невероятния шанс да се изложи пред целия свят, за какъвто дори и не бе сънувала. Дъхът й секна. Дори Бедингтън не би могъл да пренебрегне подобен скандал!
Кени я чу как пое забързано дъх и забеляза многозначителния блясък в очите й. Погледът й се стрелкаше от Стърджис към оператора и всички косми на врата му щръкнаха. Лейди Ема току-що бе осъзнала, че на тепсия й се поднасяше многомилионна аудитория в национален мащаб, която щеше да стане свидетел на всички щуротии, които й хрумнат.