По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Абсолютно.
— По принцип ми е все едно, но разбирам какво голямо значение има за теб външният вид.
Нещо в сухия, скован начин, по който го изрече, но в същото време като че ли и с известно притеснение, не остави сърцето й безразлично. Да не говорим за други по-интимни места по тялото й. Не си спомняше друг път да е била толкова объркана. Можеше да стори само едно.
— Добре, Декс, реших. Ще те тествам.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид в леглото. Ти, аз и матракът. Мисля, че е крайно време да видим на какво си способен.
Сковаността му изчезна и очите му развеселено блеснаха. Имаше нещо в насмешливите бръчици в ъгълчетата на очите му, които превърнаха зародилите се в нея искри в ярки пламъци.
— О, много ти се иска, нали? Ами ако ти кажа, че се пазя като награда за първата брачна нощ?
— Майтапиш се. Не желаеш да спиш с мен?
— Може да се каже, че мисля почти само за това. Но образно казано, защо да си купуваш теле, когато можеш да получиш месото даром?
— Ти се смяташ за някакъв вид награда!
— Определено. – Очите му заблестяха още по-ярко. – Не искам да ти се сторя нескромен и със сигурност нямаше да го спомена, ако ти не бе повдигнала въпроса, но аз съм страхотен любовник.
— Боже! – Тори завъртя очи.
Той се засмя, привлече я в обятията си, впи устни в нейните и я целува, докато й премаля. Някъде в глъбините на замаяния й разум се мярна мисълта, че той далеч не е толкова безразличен, колкото се преструва, но ръката му върху гърдите й събуждаше толкова приятни усещания, че Тори не бързаше да я отблъсне.
Декс наистина умееше да се целува. Когато езикът му нахлу в устата й, тя се опита да се убеди, че наистина е жалка, щом толкова е зажадняла за мъжко внимание, че е паднала дотам, да целува Декстър О’Конър. Ала в целувката му нямаше нищо жалко. Беше сладостна и еротична и я караше да жадува за още и още.
Двамата се отдръпнаха един от друг и когато престана да вижда звезди, тя осъзна, че господин Улегналост е разтърсен не по-малко от нея.
— Добре – задъхано промълви той. – Ще се оженя за теб.
Тори се притисна към топлата му гръд, усети дъха му на челото си и за частица от секундата й се прииска да каже „да”.
— О, Декс… само след месец ще съжаляваш.
— Не, няма. Нито пък ти.
Тори трябваше просто да си тръгне, но някакъв дявол в нея не й позволи.
— Първо леглото. После ще реша. Няма да купя котка в чувал.
Той се взря в нея и в ъгълчетата на устните му заигра опасна
усмивка.
— Засега двамата с теб ще стоим по-далеч от леглото. Но ако размисля, ти първа ще узнаеш за това.
17
Докато вървеше редом с Кени из не толкова оживената част на прочутия парк „Ривъруок” в Сан Антонио, на Ема изведнъж й хрумна, че лейди Сара Торнтьн може би е постъпила глупаво, връщайки се в Англия, след като толкова е обичала Тексас. Имаше нещо особено неустоимо в този щат: бликащата енергия, хората и необятните му простори. Улови се, че диша дълбоко, с пълни гърди, сякаш белите й дробове по някакво чудо се бяха увеличили. Не можеше да си го обясни, но тук се чувстваше по-дръзка, по-волна.
Последните пет дни бяха като вълшебна приказка. Кени я разведе из два от най-живописните тексаски града: Остин и Сан Антонио. В Остин той я забавлява с весели случки от дните си в колежа, докато й показваше университетския кампус. Когато тя приключи с работата си в библиотеката, той я заведе в сградата на Капитолия на щата Тексас, а после двамата обиколиха градските паркове и магазини. Вечеряха в приятни ресторанти и слушаха най-добрите оркестри в Остин.
Сан Антонио се оказа още по-вълнуващ. Сутрините Кени тренираше, а тя довърши изследванията си за статията си за дъщерите на републиката в библиотеката в Аламо. Следобедите прекарваха заедно. Ема никога не се бе смяла толкова много, нито бе спорила така оживено. Чувстваше тялото си приятно отмаляло и преситено от ласките на Кени и вече не можеше да си представи живота без него.
Облакът на депресията я обгръщаше все по-плътно, защото времето й в Тексас почти изтичаше. Последните няколко дни бяха изпълнени с безкрайно блаженство, но днес беше петък, а самолетът й отлиташе в неделя вечерта.
Младата жена подложи лице на порива на вятъра, твърдо решена да не разваля малкото оставащи й часове със самоанализи и размишления. Вместо това си припомни следобедната обиколка с Кени из Аламо. Той я запозна с най-забележителната светиня на Тексас и Ема осъзна, че всички онези исторически и биографични книги, разпръснати из къщата му, не са част от декораторските акценти на Патрик.
Голямата му топла длан стискаше успокояващо нейната. Докато се любуваше на красивата стара сграда на отсрещния бряг, Ема му се усмихна и замислено отбеляза: