По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Тя му се усмихна, когато той я настигна.
— Няма нищо по-скучно от това, да слушаш преуспели възрастни да хленчат за нещастното си детство, нали?
— Абсолютно вярно. – Той метна малко плоско камъче през реката към варовиковата скала, издигаща се на отсрещния бряг. Камъчето подскочи четири пъти, преди да потъне. – Струва ми се, че започвам да разбирам защо се държиш малко собственически, когато стане дума за „Сейнт Гъртруд”. Също както аз се държа малко собственически, щом стане дума за Пити. – Хвърли още един камък в реката, сетне погледна към Ема. Чувстваше се напрегнат, макар да не разбираше защо. – Виж, след като кажеш на херцога за случилото се помежду ни, ще се отървеш веднъж завинаги от него.
— Не зная – отвърна тя след кратко мълчание. – Той, изглежда, вярва в това, в което иска да вярва, не мислиш ли? – Сбърчи чело и изведнъж заприлича на властна кралица, заповядваща да отсекат нечия непокорна глава. – Не желая да му казвам за случилото се помежду ни! Това е нещо лично и не му е работа да завира проклетия си нос в нашите отношения!
Кени се усмихна, изпълнен с егоистично задоволство от отговора й.
— Май сама се натика в задънена улица.
Ема смотолеви нещо, което той не разбра, с изключение на проклет.
— Хващам се на бас, че мога да уцеля ето там. – Той посочи към големия камък, издигащ се от водата край отсрещния бряг. Хвърли камъчето, но не улучи. – Още два опита.
— Водата тук е толкова чиста. Това е най-красивото място.
— Винаги съм го обичал. Когато бях дете, идвах тук, след като набиех някого или го изтормозех до сълзи. – Приготви се да хвърли камъчето.
— Сигурна съм, че си вярвал, че ако се държиш много лошо, някой ще се намеси и ще сложи край на това.
— Предполагам. – Той отново не улучи. – Още веднъж.
Камъчето отскочи от големия си събрат.
— Отлично – усмихна се тя. – И точно това е направил Дали, нали? Сложил е край.
— Кой ти каза?
— Събрах две и две.
— Струва ми се, че за днес психоанализата ми стига. Освен това ти си откачената, а не аз. Само попитай отец Джоузеф.
Ема потръпна.
— Добре, че скоро си заминавам. Никога повече няма да посмея да погледна онзи мъж в очите.
Не му беше приятно да мисли за заминаването й, макар че в някои отношения нямаше търпение да се отърве от нея.
— Аз ще обясня какво се е случило. Или поне ще обясня по-голямата част. – Той обви ръка около врата й и започна да го разтрива. – Ако още имаме желание да отидем днес в Остин, по-добре да потегляме. Първо можем да се отбием у дома, ако искаш да се преоблечеш.
— Не би било зле.
Те се върнаха в къщата, но спалнята беше толкова неустоима, че така и не стигнаха до Остин.
Тори държеше емутата в далечния край на обширното имение на баща си. Така поне последиците от безразсъдното й начинание бяха далеч от очите й, ако не от мислите й. Преди развода, когато живееше в Далас, птиците бяха в ранчо в южната част на града, но издръжката им струваше много скъпо и тя убеди баща си да й позволи да ги премести тук. Сега бяха осемнайсет щраусоподобни грозници, с дълги шии, черни като сажди пера и тънки като вретена крака. Понякога Тори се опитваше да се убеди, че са много симпатични, но обикновено дори не си правеше този труд. Извърна поглед от гнездото с три големи изумруденозелени яйца.
— Този там до оградата е Елмър – рече тя. – Потомък на една от първите двойки. А неговата дама Поли е в средата на онази група.
— Ти си ги кръстила?
Тори вече съжаляваше, че се бе поддала на импулса да покани Декстър да види животните.
— Какво лошо има?
Той сведе поглед към нея. В изпъстрените му със зелени точици очи зад стъклата на очилата му с телени рамки бе стаена такава бездна от любопитство, че тя се изнерви.
— Аз не съм ранчер – поде той, – но предполагам, че по принцип е доста трудно да убиваш животни, на които си дал имена.
Вечерният ветрец издуха кичур коса върху бузата й.
— Дори и да нямаха имена, навярно нямаше да ми даде сърце да ги… О, няма значение. – Тори нетърпеливо затъкна кичура зад ухото си. – Беше глупаво да купувам емута, но бракът ми с Томи се разпадаше и навремето идеята ми се стори добра.
— Искала си да се издържаш сама. Разбираемо е.
— Беше глупаво.
Той пъхна ръце в поредния си панталон с цвят каки, явно притежаваше неизчерпаем запас.
— Ти обичаш да рискуваш. Случват се такива неща. Поне се опитваш да проявиш отговорност. Мнозина на твое място биха пуснали емутата на свобода, за да не се налага да ги изхранват.