По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Младият мъж се стегна. Ема беше чевръста особа и всяка секунда можеше да се хвърли на врата му, да се съблече гола или да се впусне в диви хавайски танци.
Ако не искаше кариерата му окончателно да отиде по дяволите, трябваше светкавично да я махне от тук, дори с цената на интервю.
— Добре – сви рамене гой. Защо не? Едно интервю е добра възможност истината да излезе наяве. – Обърна се към нея. – Ема, за теб ще е скучно. Почакай ме вътре, става ли?
Беше се подготвил за най-лошото и се опитваше да не мисли за това, че всеки миг тази английска лейди може да го направи за смях в средите на професионалния голф. Изцепките на Лий Тевино, коментарите на Бен Райт за лесбийките голфъри и дори кулинарните забележки на Фъзи Золър за пържените пилета и вареното зеле след „Мастърс” през 1997-а щяха да бледнеят пред това, което лейди Ема можеше да стовари на главата му.
И… нищо. За огромно изумление на Кени, Ема пое дълбоко дъх, кимна и се извърна. Идеше му да се ощипе. Наистина ли тя щеше да си тръгне просто така?
Без да погледне към камерите, тя се отправи към къщата, отказвайки се от последния си шанс да се озове в центъра на пикантен публичен скандал. И Кени знаеше отлично защо не се възпротиви. Защото не искаше да го нарани.
— Готови сме! – извика операторът. – Застани там, Кени!
Той се постара да изхвърли от главата си Ема и всичко свързано с нея и се насочи към оградата, опитвайки се да не мисли за саможертвата й. Във въображението му се заредиха пленителни картини, които го разсейваха – представяше си как изглеждаше тази сутрин, сгушена в съня си до него, със сбърчено чело, сякаш се опитваше да измъдри нещо скандално. Припомни си светло карамелените й къдрици, пръснати върху небесносинята калъфка на възглавницата, като медени дири по небето.
— Кени?
Той се сепна. Откога на развейпрах и женкар като него му хрумваха лиготии като медени дири по небето! Само това му липсваше! Обърна се решително към Стърджис.
— Да приключваме по-скоро с тази гадост.
Глупачка! Ема дръпна рязко чекмеджето, търсейки тирбушон. Беше профукала и последната възможност в живота си! И защо? Защото беше идиотка, ето защо! Пълна идиотка!
Вратата се удари с трясък в стената. Той изглеждаше напрегнат и ядосан. Страхотно! В момента тя нямаше нищо против една хубава кавга. Направо жадуваше за скандал! Каквото и да е, за да изпусне парата.
Кени се спря до плота, свали шапката си, погледна я и се усмихна. Докато се взираше в лицето й, напрежението напусна тялото му и той сякаш целият омекна. Преображението бе толкова поразително, че тя не можа напълно да го възприеме. Сякаш огромен буреносен облак бе разпръснат от ослепителен слънчев лъч.
Усмивката му грееше толкова ярко, че Ема имаше чувството, че потъва в море от топлина. Очите му… тези изумителни очи… Кожата й настръхна, сърцето й запрепуска бясно, кръвта й закипя във вените. Ушите й бучаха, погледът й се размъти, костите й омекнаха като разтопено олово. Ема се вкопчи отчаяно в ръба на плота.
След толкова страстни денонощия с него, тялото й пребиваваше в постоянна сексуална възбуда, ала това беше нещо различно. С нея ставаше нещо непонятно, непознати усещания струяха от потайни кътчета в душата й, за чието съществуване дори не бе подозирала.
Всичките й инстинкти за самосъхранение закрещяха неистово. Само не това! Моля те! Всичко друго, но не и това! Не и с този мъж! Моля те, Господи, не… и любов.
Тя го обичаше. Чувствата й не бяха обикновено увлечение. И осъзнаването на тази истина не бе станало така, както винаги си бе представяла – бавно и кротко, а по-скоро приличаше на мощно земетресение. Беше толкова неуместно. Толкова непрактично. И толкова ужасно, болезнено помитащо.
— Какво се е случило?
— Да се е случило? Не, няма нищо. Разбира се, че нищо не се е случило. Как мина интервюто? – Ема се надяваше, че Кени не е забелязал треперещите й ръце. Най-сетне бе намерила тирбушона и се опита да отвори бутилката бяло вино, която той преди това бе избрал.
Кени я взе от ръката й.
— Като се има предвид, че не го ударих нито веднъж, може да се каже, че мина добре. – Зави тирбушона в тапата и сетне отново я дари с проклетата си разтапяща усмивка. – Благодаря ти, че не се възползва от камерата.
Тя грабна солницата, за да намери работа на ръцете си. Патрик беше излязъл, за да прави снимки. Преди малко се радваше на уединението, но сега съжаляваше, че още не се е върнал.