Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Роб се приближи и надникна в сумрачния вход на храма. Вътре беше тъмно, но се различаваха фигури на поклонници, които увиваха дървени колони с шарени платове. Други полагаха хляб върху ниски полици, а на една от стените Роб видя знаци, които определено бяха клиновидно писмо — най-старата и най-примитивната азбука в света, датираща още от времената на шумерите.
Клиновидно писмо! Роб се обърна и се почувства привилегирован, че е тук. Този град, религията, хората, службите и ритуалите бяха оцелели през вековете като по чудо, но самото оцеляване беше достойно за възхищение. Цялата атмосфера на Лалеш и фестивалът бяха наситени с поезия, лирика и бяха искрено пасторални. Единствените злокобни елементи бяха изображенията на Мелек Таус, вездесъщият бог демон. Подигравателното му изражение беше навсякъде — по стените, по вратите, имаше дори плакати. Но самите хора изглеждаха приятелски настроени, доволни, че са навън под лъчите на слънцето, и щастливи, че могат да следват причудливите обреди на религията си.
Роб искаше да поговори с някой йезидит и убеди Карван да превежда. Отидоха на поляната до една весела жена на средна възраст, която наливаше чай на децата си.
Роб се приведе към нея.
— Може ли да ми разкажете за Черната книга?
Жената се засмя и размаха енергично пръст. Карван започна да превежда.
— Казва, че Черната книга е като Библията за йезидитите и е написана върху злато. Тя казва, че Книгата е при вас, християните! При англичаните. Казва, че вие сте взели нашата свещена книга и затова западните хора имат наука и образование. Защото нашата книга, която е дошла от небесата, е при вас.
Жената се усмихна топло на Роб. След това захапа един едър домат и опръска ризата си с червен сок и семки. Мъжът й се засмя високо.
На площада церемонията беше към края си. Млади момчета и момичета, облечени в бяло, се въртяха в танц около свещените пламъци. Роб ги гледа известно време, направи няколко дискретни снимки с камерата на телефона си и нахвърля набързо няколко бележки. Но когато вдигна глава, забеляза нещо странно. Сякаш незабелязано от хората няколко възрастни мъже ставаха и влизаха приведени в ниска постройка в другия край на площада. Действията им бяха някак потайни и прикрити и изглеждаха важни. На вратата на ниската сграда имаше пазач, а нито един от входовете на другите постройки не беше охраняван. Роб се зачуди защо ли. Самата врата също се отличаваше от останалите. Върху камъка беше гравирана необикновена черна змия. Символът беше точно до вратата.
Роб усети прилив на енергия. Това беше тайната и той трябваше да разбере какво точно става. Трябваше да влезе през тази мистериозна врата, но как да го направи и ще успее ли после да излезе? Роб се огледа. Карван се беше излегнал на тревата и дремеше, шофьорът на пикапа не се виждаше никъде, най-вероятно спеше в кабината. Денят се беше оказал доста дълъг.
Това беше шансът и Роб трябваше да се възползва без забавяне. Той се спусна по склона и пресече бързешком площада. Едно от пеещите момчета беше оставило бялата си кефия до кладенчето под извора. Роб се озърна наляво-надясно, взе парчето плат и го уви около главата си. Озърна се отново, но никой не му обръщаше внимание. Той се прокрадна към ниската сграда. Пазачът отпред се канеше да затвори вратата и Роб имаше само един шанс. Придърпа краищата на кърпата, закри лицето си и прекрачи прага на храма.
Пазачът се прозя и го погледна. За момент сякаш се озадачи, но после сви рамене и затвори вратата зад него. Роб беше вътре.
Беше тъмно. Лютивият дим от светилниците изпълваше въздуха. Възрастните йезидити бяха застанали в редица и припяваха монотонно и много тихо. Нареждаха молитви. Други бяха застанали на колене, опираха се на дланите си и докосваха пода с чело. В далечния край на храма проблесна светлина и Роб се опита да види какво става през дима. Беше се отворила врата и едно облечено в бяло момиче внасяше някакъв предмет, покрит с грубо одеяло. Напевите станаха по-високи. Момичето постави предмета върху олтар. Над него яркият образ на ангела паун гледаше надолу към хората. Изражението му беше спокойно, властно, надменно и жестоко.
Роб направи няколко крачки напред, като се опитваше да се приближи колкото е възможно повече, без да привлече внимание върху себе си. Трябваше да види какво има под одеялото и се промъкваше все по-напред и по-напред. Молитвите и пеенето ставаха все по-високи, но и по-мрачни, тонът им се понижаваше. Напевът беше хипнотичен. Димът от маслените лампи беше толкова гъст, че започна да дразни очите на Роб. Той потърка лицето си и се напрегна да види какво става отпред.