Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Времената се промениха.
— Не толкова, колкото явно си мислите. Смелчага ли сте, или просто сте глупав?
— Бих могъл да ви задам същия въпрос — каза Андерсън. — Малцина си позволяват да бъркат с пръст в очите на белоризците и още по-малко се измъкват безнаказано.
Аккарат се усмихна.
— Ако бяхте дошли при мен с предложенията си за пари и оборудване миналата седмица, щях да ви бъда много благодарен. — Вдигна рамене. — Тази седмица обаче, предвид благоприятната промяна в обстоятелствата, ще трябва внимателно да обмисля офертата ви. — Почука по междинното прозорче и даде знак на шофьора да отбие встрани. — Имате късмет, че съм в добро настроение. При други обстоятелства щях да съм особено доволен от себе си, ако приключа деня с един калорийник по-малко, разкъсан на малки кървави парченца. — Махна му да слезе от колата. — Ще обмисля предложението ви.
15.
Имаше място за Новите хора.
Тази обнадеждаваща мисъл беше в главата на Емико ежедневно, ежеминутно, ежесекундно. Споменът за гайджина Андерсън, който изглеждаше напълно убеден, че такова място съществува. За ръцете му около нея в мрака, за сериозните му очи, когато кимна, че е вярно.
Затова сега всяка вечер Емико се вглеждаше скришом в Роли, чудеше се какво ли знае той и дали тя ще събере смелост да го попита какво е видял на север. Какъв е пътят към убежището. На три пъти бе събирала кураж да го попита, но гласът неизменно ѝ изневеряваше и въпросът оставаше неизречен. Всяка нощ се прибираше вкъщи, изтощена след издевателствата на Каника, и се гмурваше надълбоко в мечтите си за мястото, където Новите хора живеят в безопасност, без господари.
Спомняше си Мидзуми-сенсей в залата за усъвършенстване. Младите Нови хора от класа бяха коленичили около нея и слушаха уроците, които им преподаваше.
— Какво сте вие?
— Нови хора.
— В какво е вашата чест?
— Нашата чест е да служим.
— Кого почитате?
— Почитаме господарите си.
Мидзуми-сенсей беше стогодишна, страховита, а наказанията, които налагаше с тънката си жилава пръчка — мълниеносни. Самата тя беше от ранните прототипове на Новите хора, но кожата ѝ почти не беше остаряла. Колко ли младоци беше обучила за това време? Беше вездесъща и непоколебима. Безмилостна и все пак справедлива в наказанията, и неуморно им повтаряше едно — че ако служат добре на господаря си, значи са изпълнили в най-висша степен своето предназначение.
Мидзуми-сенсей ги запозна с Мицуко Джидзо Бодхисатва, японския вариант на Буда, който пази бременните и децата и приема при себе си онези, които са загинали в утробата на майката. Обясняваше им, че Мицуко Джидзо Бодхисатва се грижи дори за Новите хора, че след смъртта им ги скрива в ръкавите си, измъква ги тайно от ада на генетично конструираните играчки и ги вкарва контрабандно в истинския цикъл на живота. Дългът им беше да служат, в службата намираха чест, а наградата си щяха да получат в следващия живот, когато щяха да се преродят като истински хора. Покорната служба печелела най-големите награди.
Когато Гендо-сама я изостави, Емико намрази Мидзуми-сенсей от дъното на душата, си.
Сега обаче сърцето ѝ отново се разтупкваше при мисълта за нов господар — мъдър човек, който ще я въведе в един различен свят, който ще ѝ осигури онова, което Гендо-сама не бе пожелал да ѝ даде.
„Още един, който да те излъже? Който да те предаде?“
Смаза тази мисъл. Тази мисъл, беше мисъл на другата Емико. На Емико, която е загърбила обучението си, която се държи като чешърка, чиято амбиция не надхвърля оцеляването, която не дава пет пари за отредената ѝ ниша, която нехае за всички писани и неписани правила. Такива мисли не бяха подходящи за Новите хора, никак.
Мидзуми-сенсей ги учеше, че в природата на Новите хора има две начала. Лоша половинка, подчинена на животинските щения, заложени в гените им, резултат от множеството снаждания и добавки, които обуславят същността им. В противовес с това била добрата им половинка, цивилизованата разумна част, която познава разликата между ниша и животински инстинкт. Онази част, която разпознава мястото им в йерархията и оценява по достойнство дара на живота, който получават от господарите си. Мрак и светлина. Ин-Ян. Двете страни на монетата, двете страни на душата. Мидзуми-сенсей им помагаше да станат пълноправни господари на душата си. Подготвяше ги за високата чест да служат.