Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Назрява война, Ролф. Нямам ли право да претегля възможностите си? Исках да проверя какви са твоите планове.
Ролф надникна през широкото си рамо към Дориан.
– Според слуховете е била твой шампион миналата есен. Искаш ли да се справиш с нея?
Дориан отвърна с равен тон:
– Скоро ще установиш, Ролф, че никой не се справя със Селена Сардотиен. Просто се бори да оцелее покрай нея.
Елин бързо го дари с ярка усмивка. Ролф врътна очи и се обърна към кралицата асасин.
– Е, какъв е планът тогава? Сключила си сделка, за да се измъкнеш от Ендовиер, станала си шампион на краля, а след смъртта му търсиш печалба другаде, така ли?
Дориан опита да прикрие смущението си. Баща му беше мъртъв – собственоръчно го беше убил.
– Познаваш вкусовете ми – отвърна Елин. – Въпреки че се сдобих с богатствата на Аробин и продадох Гилдията му... войната може да донесе солидна печалба на добрия предприемач.
– А къде е шестнайсетгодишната самодоволна хлапачка, която разби шест от корабите ми, открадна два от тях и унищожи града ми заради някакви си двеста роби?
Сянката, която пробяга през очите на Елин, накара Дориан да изтръпне.
– Прекараш ли една година в Ендовиер, Ролф, бързо се научаваш на друга игра.
– Казах ти – продължаваше да кипи от потискана жлъч Ролф, – че един ден ще платиш за дързостта си.
Усмивката на Елин стана смъртоносна.
– Наистина си платих. Аробин Хамел също.
Ролф примигна – само веднъж – и изпъна гръб.
– Махни се от стола ми. И върни смарагда, който пъхна в ръкава си.
Елин изсумтя и с ловко движение смарагдът – четвъртият, който Дориан бе забравил – се появи между пръстите й.
– Добре. Поне зрението не те е предало на преклонната ти възраст.
– Другият също – просъска Ролф през стиснати зъби.
Елин се ухили отново. После се облегна назад в стола, отметна глава и изплю скъпоценния камък, който някак бе укрила под езика си. Дориан проследи как прелита в дъга през въздуха.
Издрънчаването му в металната купа беше единственият звук в стаята.
Дориан надникна към Роуан, ала за негова изненада, в очите на принца блестеше задоволство – задоволство, гордост и огнен копнеж. Той побърза да извърне поглед.
Елин заяви на пиратския лорд:
– Имам два въпроса към теб.
Ролф стрелна ръка към рапирата си.
– Не си в позиция да задаваш въпроси, мътните те взели!
– Така ли? Забравяш, че преди две години и половина ти дадох едно обещание. И ти го подписа.
Ролф оголи зъби.
Елин опря брадичка на юмрука си.
– Случайно ти или някой от екипажа ти да е купувал, продавал или превозвал роби от онзи... злочест ден?
– Не.
Тя кимна удовлетворено.
– А подсигуряваш ли им убежище на острова си?
– Не съм го превърнал в цел на живота си, но когато пристигат, да, приютяваме ги.
С всяка следваща дума напрежението в гласа му нарастваше – обтегната пружина, която всеки момент щеше да изскочи напред и да се увие около гърлото на кралицата. Дориан се молеше капитанът да не е толкова глупав, че да извади рапирата си срещу нея. Не и докато Роуан следеше всяко негово движение.
– Чудничко – похвали го Елин. – Умно постъпваш, че не ме лъжеш. Понеже тази сутрин, като пристигнах, реших да огледам складовете ти и да разпитам по пазарите. После дойдох тук... – Тя прокара ръце по документите и тефтерите върху бюрото му. – За да прегледам счетоводните ти книги. – Спусна пръст по една страница, изпълнена с колонки и цифри. – Текстил, подправки, порцеланови сервизи, ориз от южния континент и разни контрабандни стоки, но... нито един роб. Да ти призная, впечатлена съм. Както от това, че държиш на думата си, така и от старателното ти счетоводство.
Той изръмжа тихо.
– Имаш ли представа колко ми струва спектакълът ти?
Елин впери поглед в един пергамент на стената, в който
бяха забити кинжали, мечове и дори ножици – очевидно мишената на Ролф.
– Е, не си платих сметката в бара... – коментира страницата тя, която наистина беше списък със задължения... и свещени богове, какъв списък само!
Ролф се обърна към Роуан, Фенрис и Гавриел.
– Искате подкрепата ми във войната? Ще ви кажа каква е цената. Убийте я. Още сега. И корабите и хората ми са ваши.
Тъмните очи на Фенрис просветнаха, но не заради предложението на Ролф, а защото Елин стана на крака. Черните й дрехи бяха измачкани и изцапани от дългия път, но златистата й коса сияеше дори на сивкавата светлина. Даже в стая, пълна с професионални убийци, кралицата имаше лъвско присъствие.
– О, не смятам, че биха посмели – заяви тя. – Нито пък, че биха могли.