Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Чакай малко, започнах да се обърквам. Значи сте успели да извършите рекорден удар, но след това сте изгубили както плячката, така и парите от откупа?
– Да, но това беше първото ни престъпление, нали разбираш. Жалко за картините.
Лиза пристъпи още по-близо и се надвеси над Марта. Възрастната жена за миг си помисли дали Лиза няма да изгаси цигарата си в лицето й.
– От полицията разпитаха ли чистачките?
– Не знам. Сигурно са разпитали всички.
– Някой от хотелския персонал може да е взел картините. С малко пари можем да ги накараме да си признаят.
– Но аз ще бъда в затвора през цялата следваща година.
– Аз излизам в градски отпуск само след няколко дни. Мога да ти помогна, но искам десет процента от откупа.
– Нали ти казах, че парите изчезнаха.
– Слушай, миличка. Не може да са изчезнали всичките. Ще ти повярвам, че може да са изчезнали част от парите, но не и всичките. Освен това и картините са някъде там. Или са ги продали на черно и в този случай вече е късно да направим нещо, или някой ги е прибрал и се укрива. Всеки от хотелския персонал може да ги е разпознал, а сега просто чакат полицията да обяви награда.
– Права си. Защо не се сетих за това?
– Престъпленията са професия. Имаш нужда от помощ. Няма спор, че си стара като динозавър, но от това изобщо не си станала по-мъдра.
Лиза внимателно изгледа Марта.
– Аз мога да обиколя и да проверя какво ще ми кажат моите хора. Когато открия картините, ще си получа десетте процента. Така и двете ще спечелим.
– Не знам, ние все пак сме няколко души. Не мога да взема това решение сама – каза Марта.
– Слушай сега. Всъщност вече няма никакво значение. Ти вече ми разкри достатъчно, за да се оправя сама.
Марта видя как на лицето на Лиза се възцари мрачно изражение, преди да продължи.
– Наистина ли си помисли, че ще разделя печалбата с теб? Първият урок в „Хинзеберг“ е никога да не говориш толкова много. Вторият урок е да не се доверяваш на никого.
– Но...
Лиза извади дрехите си от пералната машина и излезе, без да каже и дума повече.
Вечерта, преди да я пуснат в градски отпуск, Лиза изведнъж получи остро хранително отравяне. Наложи се да остане в леглото през целия следващ ден, както и на по-следващия, така че нито тя, нито нейната дежурна надзирателка изобщо излязоха от затвора. Никой освен Марта не знаеше каква беше причината за това. Но тя все още разполагаше с част от билките на Греблото. Никой не беше претърсил дръжката на огледалото за обратно виждане на нейната проходилка.
51.
Не беше никак лесно и на Петра й трябваше доста време, за да реши какво да направи. Но когато чу асансьорът да слиза и отново се озова сама в новото крило, тя се залови за работа. Строителните работници бяха оставили доста материали да се търкалят наоколо: изолация, руло хартия, найлонови чували за боклук и всякакви други неща. Петра бързо уви двете картини в хартията и ги сложи в един чувал за отпадъци заедно с малко материал за изолация, стари вестници и други боклуци. После прибра пълния чувал в тоалетната. Никой нямаше да изнесе боклука до петък, така че нямаше защо да се тревожи дотогава. Разполагаше с двайсет и четири часа, за да измъкне тайно картините от хотел „Гранд“.
На тръгване от хотела тя поздрави двете момичета на рецепцията и размени няколко шеговити думи с портиерите. После се прибра с метрото. По целия път до университета беше на нокти и непрекъснато мислеше за нещата, които биха могли да се объркат, но успя да убеди сама себе си, че в крайна сметка всичко ще бъде наред. Спомни си за родителите си, които имаха толкова големи надежди за нея. „Моето съзнателно малко момиченце“, казваше майка й. А баща й винаги се хвалеше с нея. Само ако научеха за това! Ако нещо се объркаше, трябваше да се справи съвсем сама. Родителите й никога не бяха правили нещо специално заради нея и със сигурност нямаше да го направят и сега. Майка й беше добронамерена, но не беше добре със здравето, а баща й сякаш беше направил деца единствено за да има с какво да се хвали. Навремето работеше в работилница за електроника и ако не беше наследил доста пари, никога нямаше да могат да си позволят да се преместят в Стокхолм. Петра беше първата от семейството, която следваше в университет. Ако баща й разбереше, че е укрила картини на стойност трийсет милиона крони, просто щеше да припадне. Не, всъщност направо щеше да получи инфаркт.
През обедната си почивка на следващия ден тя бързо се отправи към кралския дворец и си купи билет за музея на дворцовата оръжейна, но изобщо не отиде да види изложбите. Вместо това влезе направо в магазина за сувенири на музея и разгледа всички картички и плакати, на които бяха изобразени кралят и кралицата на Швеция. Накрая се спря на един цветен плакат на краля във военна униформа и на още един, с кралската двойка. Петра ги купи и ги прибра в картонена тръба, преди да се върне в хотела.