Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на тамплиерите
Наследството на тамплиерите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на тамплиерите

Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:

Орденът на рицарите тамплиери притежава несметни богатства и огромно влияние в средновековна Европа. Но през XIV век всички негови членове са избити, а легендарните съкровища и забраненото знание — източник на тяхната сила и могъщество — изчезват от лицето на земята.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 181
Перейти на страницу:

— Ето какво е правел съпругът ми — зашепна тя. — Криел се е в забравен от бога дворец и е търсел нещо наистина безсмислено.

Долови остротата в гласа й.

— Докато бракът ни се проваляше. Докато самата аз работех по двайсет часа в денонощието. Ето какво е правел той.

От трясъка на гръмотевицата го побиха тръпки, които сякаш преминаха през цялата стая.

— Било е важно за него — отбеляза той и също снижи глас. — Възможно е действително да има нещо във всичко това.

— Какво например, Котън? Съкровище? Ако Сониер действително е открил диаманти в криптата, окей. От време на време късметът спохожда хората. Но няма нищо повече. Бигу, Сониер, Ларс, Марк, Кларидън. Всички те са мечтатели.

— Мечтателите доста пъти са променяли света.

— Напълно нелепо преследване на нещо, което дори не съществува.

Кларидън изникна от тъмнината и тупна една прашна папка върху масата. Корицата й бе осеяна с петна. Вътре бе наредена осемсантиметрова купчинка с черно-бели фотографии и скици с молив.

— Само на метър от мястото, за което говореше Марк. Слава богу, че старците, които управляват това място, не променят нищо.

— А Марк как го е открил? — попита Стефани.

— Търсеше през почивните дни. Не беше така всеотдаен като баща си, но често идваше в къщата в Рен и действахме заедно. В университета в Тулуза бе попаднал на информация за авиньонските архиви. Свърза нещата и ето, сега разполагаме с отговора.

Малоун разстла съдържанието върху масата.

— Какво точно търсим?

— Никога не съм виждал картината. Да се надяваме да има надпис.

Започнаха да разглеждат изображенията.

— Ето я — каза Кларидън с треперещ от вълнение глас.

Малоун спря поглед върху литографията, черно-бяла, потъмняла от времето, с оръфани краища. Написаните на ръка думи в горната част гласяха: „ДОН МИГЕЛ ДЕ МАНЯРА ЧЕТЕ ПРАВИЛАТА НА КАРИДАД“.

Бе изобразен възрастен мъж с рехава брадица и редки мустаци, облечен в свещенически одежди, седнал до някаква маса. Върху единия ръкав на дрехата му, от лакътя до рамото, бе пришита сложна емблема. Лявата му ръка докосваше подпряна вертикално книга, а дясната бе протегната с дланта нагоре, сочейки през бюро с пищна покривка към дребен човечец в монашеско расо, кацнал върху ниско столче с пръст върху устните, в знак за мълчание. Върху скута му лежеше разтворена книга. Подът, който се простираше от единия до другия край на картината, бе на квадрати, като шахматна дъска, а на столчето, върху което седеше старецът, имаше букви.

АСАВОСЕ А°

de 1687

— Много любопитно — промърмори Кларидън. — Вижте тук.

Малоун проследи пръста му и заразглежда горната лява част, където в сенките зад дребния човек имаше маса и полица. Върху полицата лежеше човешки череп.

— Какво означава това? — попита Малоун.

— Caridad означава „милосърдие“, но може да означава и любов. Черното облекло на човека до масата е присъщо на Ордена на рицарите от Калатрава, испанско религиозно общество, посветило се на Исус Христос. Личи си по емблемата на ръкава му. Acaboce означава „завършек“. Това А° може би е препратка към алфа и омега, първата и последната буква от гръцката азбука — началото и краят. А черепът? Нямам представа.

Малоун си припомни какво уж бе написал Бигу в църковния регистър на Рен точно преди да избяга от Франция в Испания. „Прочетете правилата на Каридад.“

— А какви правила се очаква да прочетем?

Кларидън заразглежда рисунката на слабата светлина.

— Обърнете внимание на една подробност при дребния мъж върху столчето. Вижте обувките му. Краката му са стъпили върху черни квадрати на пода, диагонално разположени.

— Подът прилича на шахматна дъска — отбеляза Стефани.

— А в шахматната игра по диагонал се придвижва епископът1.

— Значи дребничкият е епископ? — попита Стефани.

— Не — намеси се Малоун, внезапно проумял. — На френски тази фигура е шутът.

— Изучавали ли сте играта? — попита Кларидън.

— Играл съм малко.

Кларидън постави пръста си върху фигурата на стола.

— Това е мъдрият шут, който явно знае някаква тайна, свързана с алфа и омега.

Малоун се досети.

— Така са наричали Исус.

вернуться

1

Офицер. — Б.пр.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)