Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Вие сте отдадена на науката като съпруга си? — пита ме той с внезапен интерес.
— Не — признавам. — Но продължих започнатото от съпруга ми дело — да правя дарения на училища и университети. Ние сме първата страна в Европа, която осигурява образование за синовете на нашите свободни земевладелци. В Шотландия се гордеем с начетеността си.
— Това е забележително постижение — казва той. — И ще се гордея да ви помогна с него. Съгласни ли сме, че Шотландия трябва да продължи да намира сама пътя си — не можем да се предадем на английското влияние?
— Аз съм английска принцеса, но шотландска кралица — казвам. — Шотландия трябва да бъде свободна.
— Тогава чичото на вашия съпруг, Гавин Дъглас, трябва да се откаже от претенциите си за Сейнт Андрюс — казва той тихо. — А също и за Дънкелд. Всички знаем, че ги получи само защото племенникът му се ожени за вас.
Ахвам леко.
— Изобщо не съм съгласна.
— А дядото на съпруга ви ще трябва да отговаря за нападението срещу пазителя на печата — продължава той, с тих и търпелив глас. — Не можете да предоставяте на новите си сродници никакви специални благоволения — това съсипва репутацията ви на справедлива кралица.
— Той едва го докосна! — протестирам. — Може би ръкавът му докосна лицето му.
Олбъни ме гледа печално, сините му очи се усмихват. Напълно осъзнава чара си; има такива прекрасни обноски.
— По-добре ще е да помислите за това, ваша светлост — казва той. — Не мога да ви задържа на престола и да възстановя изплащането на рентите от наследствените ви земи, и да убедя правителството да ви плати това, което ви дължи, ако не накарате новите си роднини да се държат подобаващо.
— Трябва да получавам рентите си. На практика съм без пукната пара.
— Ще ги получите. Но сродниците ви трябва да се подчиняват на закона.
— Аз съм кралица-регент! — възкликвам.
Той кимва. Сега виждам, че излъчва превъзходство, сякаш е предвидил този разговор и се е подготвил за него.
— Такава сте — казва. — Но — съжалявам да го кажа — вашият млад съпруг не е нито царствен, нито достатъчно благовъзпитан, а роднините му са известни разбойници.
Толкова съм разярена, толкова обидена, а също и — честно казано — толкова уплашена, че повиквам епископ Гавин Дъглас, лорд Джон Дръмонд и Арчибалд в личния си кабинет и отпращам дамите си, за да можем да разговаряме шепнешком.
— Не мисля, че трябваше да настояваме да бъдете определен за епископ — признавам на Гавин. — И не биваше да ви назначаваме чрез подкуп в Дънкелд.
— Бях най-добрият избор — казва той, без следа от разкаяние.
— Може и да сте, но на парламента не му се нрави семействата Дръмонд и Дъглас да получават всичко.
— В това няма нищо неоснователно — казва лорд Дръмонд, с ръка върху рамото на съпруга ми. — Ние сме владетелите по право.
— И съвсем не получаваме всичко — добавя Гавин, сякаш се надява на повече.
Арчибалд кимва.
— Ти си кралица и регент: правото да назначаваш духовници в Църквата е в твоите ръце. Не може други да ти нареждат. Естествено е да облагодетелстваш семейството ми. Кого другиго да облагодетелстваш? Кой друг ти е оказвал някаква подкрепа?
— Не биваше да удряте пазителя на печата — намирам смелост да упрекна Джон Дръмонд, макар че се присвивам под острия му поглед. — Съжалявам, милорд, но херцогът казва, че ще трябва да отговаряте за това. Не знаех какво да отвърна.
— Бяхте там, знаете, че не беше нищо особено.
— Зная, че го ударихте.
— Трябвало е да го отречете — казва той невъзмутимо.
— Отрекох го! Но явно херолдът се е оплакал и говорим за неговата дума срещу вашата.
— Неговата дума срещу вашата — натъртва той. — Ще продължите да отричате. Никой не може да оспори думата на една кралица.
— Но те я оспорват! — проплаквам, вече истински изплашена. — Няма да получа рентите от наследствените си имоти, ако Олбъни не е на мнение, че справям добре като кралица. И ще вземе момчетата ми под свое попечителство! Ще ми ги отнеме — слагам ръка върху корема си. — Знаете, че очаквам дете. Не смея да се оттегля в уединение и да оставя цялата тази бъркотия. Кой ще се грижи за… — млъквам, без да довърша. Насмалко да кажа: кой ще се грижи за Арчибалд? — Кой ще се грижи за синовете ми? — поправям се.
— Ние ще се грижим — казва лорд Дръмонд. — Техните родственици от семействата Дъглас и Дръмонд, доведеният им баща Арчибалд. А онзи глупак Олбъни допусна първата си грешка. Оскърби лорд Хюм още в първия миг на срещата им, така че изгуби най-големия си съюзник. Хюм премина на наша страна, и ще привлече рода Ботуел. Скоро лордовете на наша страна ще бъдат по-многобройни от онези, които настояваха за идването на Олбъни, и ще можем да го изхвърлим от страната и да го изпратим обратно във Франция.