Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Следващият случай се основаваше върху разправията за един кон. Страните се явяваха повторно, тъй като предния път съдиите бяха отложили своето решение, като бяха поискали да видят въпросното животно. То беше отведено пред съдиите от двама мъже, всеки от които изглеждаше щастлив, че държи юздите му. Случаят изглеждаше обикновен, тъй като и двамата претендираха, че са законни собственици на животното. Всеки от тях обвиняваше другия в кражба. Арн помоли и двамата да се закълнат пред Корана, че казват истината. Така и направиха, и докато единият се кълнеше, другият държеше коня, което се стори много комично на публиката. Но никой от двамата не се поколеба за секунда и нищо от начина, по който се заклеха, не даваше повод да се сметне, че лъжат, или че казват истината.

Арн отново се посъветва тихо със сарацинския си помощник и се наведе към един от войниците си, за да му даде нареждане, което Зигфрид чу съвсем добре. Беше му наредил да доведе палачите и да докара една двуколка. След това Арн се изправи и започна да говори на неразбираемия за Зигфрид език, като повтори казаното и на франкски, за да го разберат Зигфрид и още няколко души. Той обясни, че е тъжно да виждаш как някой прави лъжливи изказвания. Един от мъжете лъжеше и щеше да отиде в ада заради тази нещастна кранта.

— В подобни случаи се полага една-единствена присъда — каза той със заплашителен тон и театрално размаха меча си, — но те и двамата казаха, че са собственици, и двамата имаха еднакво уплашен вид, така че е невъзможно да се разбере кой от тях е излъгал.

Арн ги погледна за миг, държейки меча си във въздуха. После се обърна ловко и отсече главата на коня, отстъпвайки малко назад, за да не получи ритник или да не го изцапа кръвта, която течеше от агонизиращото животно. След това спокойно избърса меча си в един парцал, който носеше под своята туника, прибра го в ножницата и вдигна ръка, за да сложи край на шума от тълпата. Той обясни, че конят ще бъде разделен на две равни части. Това, разбира се, означаваше, че измамникът щеше да получи едната половина от коня съвсем незаслужено, но той щеше да бъде съден по-тежко от Бог. Другият също ще бъде наказан несправедливо, получавайки само половината от животното, но той щеше да бъде възнаграден от Бог.

Палачите се приближиха с количката и натовариха в нея тялото и главата на коня. Те посипаха пясък върху кръвта и побързаха да се отдалечат, кланяйки се пред Арн.

След това се заредиха спорове най-вече по парични въпроси, които за Зигфрид не представляваха никакъв интерес. Арн и сарацинският му помощник ги разрешаваха най-често с помощта на някакъв компромис, с изключение на един случай, в който хванаха единия от мъжете в очевидна лъжа и престъпление. Той получи за наказание бой с пръчка, който си заслужаваше.